Зарево над Драва

Мнозина свързват Хърватия единствено с Дубровник и всички чудесни места по Адриатическото крайбрежие. Някои са минавали през Загреб на път за Италия. Но има и една друга част, която не е толкова лъскава, но е също толкова прекрасна и гостоприемна. Често наричат Осиек, скритото бижу на Славония. Сигурно ви се е случвало да получите подарък в скромна опаковка, на който в началото да погледнете с леко недоверие, но после да се влюбите за цял живот. Нещо подобно изпитах по време на посещението си там.

На пръв поглед Осиек е типичен австро-унгарски град с цветни къщи в стил виенски сецесион, цветя на балконите и огромни площади, който обаче още носи скритите белези от войната в началото на 90-те. Не че е мрачен и опустошен както изглеждат повечето български градове, нищо че война не са виждали от 1944 г. Просто въздухът все още е пропит с тихия ужас на преживяното, което не пречи на хората да изглеждат оптимистични и приветливи.

Безспорно най-забележителното нещо на всяко място, в което преобладава католическото население, е катедралата. В случая местната гордост, носеща името на „Св.Св. Петър и Павел“, е построена през 1898 г. Храмът е проектиран от архитекта Франц Лангенберг, който избира тухли и камък като основен материал. Църквата е в стила на катедралите в Северна Германия и се отличава с характерен готически шпил, издигащ се на 90 метра височина, който я прави най-високата сграда в Славония.

Tvrdja, или градската крепост е най-старата част на Осиек и е чудно местенце за еднодневен излет. Даже можете да си приготвите храна сами и да си направите малък пикник. Основният план на крепостта е направен от австрийския инженер Граф Eugen Gosseau и заедно с укрепленията в Славонски брод и Карловац, е сред най-важните стратегически точки на югоизточните граници на Австро-Унгарската империя. Военният пост е бил активен до 1990 г. когато югославската армия окончателно напуска сградите. Днес в Tvrdja има няколко музеи, културни институции, факултети. Всъщност, ако можеше да говори, централният площад в крепостния град, би бил най-безпристрастния исторически източник. Само ако проследите промените в неговото име през годините, вече сте взели половин изпит по история. Първоначалното му название е Винения, после става Парадния, „Франц Йозеф“, „Света Троица“, „Караджорджевич“, Партизански. И след дългия възродителен процес, от 1992 г. отново е приел едно от най-старите си имена – „Света Троица“. Освен задължителните паметници, друго любопитно са двата обществени кладенеца, направени от червен камък. Тук хората явно са спрели да си честитят банята още през 18 век, защото от това време датира общинската водоснабдителна система.

За тези, които се отегчават бързо от историческите забележителности, Осиек е запазил красивата крайбрежна алея на Драва с много кафенета и уютен ресторант, разположен на сал в реката. Мостът, който свързва двете части на града е особено романтичен на фона на нощните светлини. И въпреки че може да изглежда прекалено тих и животът да тече като на забавен каданс, градът е идеално място за истинки релакс. Дори и най-заклетите купонджии имат нужда понякога да се откъснат от дивите и темпераментни метрополиси, нали?

23 февруари 2013 г., “Формално”