Виж Сиена и умри!

Наясно съм, че сега всички ще ме поправите и ще кажете, че това с виждането и умирането се отнася за Неапол. Но понеже все още не съм била в града, разположен в пазвата на Везувий, си позволявам да отнеса фразата към друго италианско място, на което пасва перфектно. Нямам идея защо в последните дни постоянно си мисля за Сиена. Дали заради усърдното четене на материали за живота в средновековните градове, или пък коледният вирус ме е заразил без да съм разбрала. Но Сиена /заедно с Флоренция/ определено е от местата, където искам да се връщам отново и отново.

Въпреки че бях там през пролетта, за мен този град е идеалният вариант за посрещане на Коледа. Далеч от боба, постните сърми, вечният конфликт между пуйката и прасето, и цялата безумна кока-колена бутафория. Даже и без да сте религиозни, със сигурност ще почувствате едно особено смирение, докато бродите из тесните павирани улички, без да има опасност да бъдете отнесени от вездесъщите Веспи. Сиена е може би най-добре запазеният средновековен град, без никакви модерни подобрения. Все едно току-що са ви телепортирали 700 години назад във времето, когато е била по-голяма дори и от Париж. За ваше успокоение, къщите вече имат водопровод и канализация и никой не си изхвърля нощното гърне през прозореца. Красивите кладенци, които ще видите навсякъде имат по-скоро декоративна функция. В миналото е останала и чумната епидемия, заради която свещениците анатемосали езическата статуя на Венера, която дотогава украсявала централния площад. Хората я разрязали на парчета и заровили чак до стените на Флоренция.

Като стана дума за Piazza del Campo, вероятно сте виждали множество площади – от Червения в Москва до Пикадили в Лондон, но се хващам на бас за едно капучино, че този ще надмине всичките ви очаквания. Особено ако го зърнете за първи път по залез слънце. Когато цветът на небето се слива с червените тухли на околните сгради, гледката е толкова омагьосваща, че за момент дори забравяте за снимките, които после трябва да документирате с Instagram. Атмосферата на площада дотолкова ви обсебва, че можете да стоите с часове, накацали като странни птици, да пиете вино, да се наслаждавате на огърлицата от величествени сгради или просто да се отдадете на философски размисли.

Ако обаче все пак решите да посетите Сиена през лятото, също няма да се разочаровате. Два пъти в годината на Piazza del Campo се провежда най-мащабното конно състезание в Европа – Palio. Това е истински средновековен турнир, в който мерят сили жителите на отделните квартали, представете си „Младост” срещу „Владиславово”, или „Аспарухово” срещу „Чайка”. В деня преди началото на надбягването всички участници, заедно с конете, биват благословени от местните свещеници. Според поверието е на късмет, ако кон остави изпражнение в църквата. Не ми се иска да мисля, как се почистват храмовете след това.

Тъй като сме вече на религиозна вълна, не мога да подмина катедралата „Успение Богородично”, която освен че се казва като нашата във Варна, е също толкова впечатляваща, въпреки различния архитектурен стил. На пода се преплитат езотерични символи и религиозни истории, сред които клането на младенците, цар Давид, животът на Мойсей. Амвонът също заслужава особено внимание – рисунките, пресъздаващи библейски сцени, са дело на Никола Пизано. А в капелата Piccolomini се съхраняват четири статуи на Микеланджело.

А когато дойде време за почивка, просто влезте в най-близката пицария и опитайте местния специалитет – пица с домашно приготвена наденица. Макиато или ристрето можете да изпиете на крак в малкото кафене до градския стадион, докато слушате коментарите на феновете на футболния клуб „Сиена”. И да не забравя – ако имате възможност, непременно пътувайте с влак. Чака ви интересно пътешествие от гарата до крепостните стени на града. Няма да ви издавам повече, но съм сигурна, че няма да съжалявате.

22 декември, 2012 г., “Формално”

Share: