Виена – някои го предпочитат класическо

„Как сте? Как сте?…/ Как сте, госпожа, в тия трудни времена?/ Госпожа … Как я карате сега?/ Госпожа Емилия полива своите цветя./ Тайничко въздиша и си спомня младостта…“. Това е началото на една от любимите ми български песни и не знам по каква причина, но винаги когато се сетя за Виена, започвам да си я тананикам. В представите ми австрийската столица се явява като една повяхваща аристократична дама, която не може да се помири с остаряването, но в същото време й е трудно да напипа пулса на съвременността. Това, разбира се, не е непременно нещо лошо, защото всички имаме периоди, когато искаме да опитаме нещо класическо.

Време е да се гримираме, време е да се костюмираме, време е да се метнем на каляската и да стартира нашата обиколка. Предлагам да започнем от Шьонбрун (резиденцията на Хабсбургите), където ще ви изненадам, като кажа, че най-силно ме впечатлиха градините на двореца. За да можете да им се насладите в пълния блясък, е задължително да ги посетите през топлата половина от годината. Ако се страхувате, че има възможност да се объркате и да пропуснете нещо (спокойно, има време и къде да се изгубите), най-удачно е да тръгнете по главната алея, от двете страни, на която са подредени точно 32 статуи. И съпроводени под строгия поглед на митичните същества и герои, да се отправите към 60-метровия хълм (Gloriette), заобикаляйки фонтана на Нептун. Паркът има множество кътове (декорирани по английски или френски тертип, оранжерия, ботаническа градина), които си заслужават вниманието и всеки може да прецени кое е привлекателно за него. Едно от моите любими местенца безспорно е лабиринтът, където както ви обещах, можете да се лутате на воля. Нямате нужда от карта или компас и не ви дебнат опасности, както в популярния филм с участието на Дейвид Боуи. За интериора на Шьонбрун няма да ви давам насоки, защото ми се иска да се пренесем в един друг дворец, където ще наблегнем на вътрешната му част. Става дума за Белведере, който си струва визитата, дори и само заради едно-единствено нещо. Предполагам, не ви трябва жокер, за да познаете, че става въпрос за „Целувката“ на Климт. Тук трябва да уточня, че палатът се състои от две сгради, като в горната се намира колекцията от творби на Климт, Кокошка и Шиле. В долната е разположен Австрийският бароков музей, а в Оранжерията е настанена експозиция от средновековно изкуство. За любителите на историята вероятно ще бъде интересна двуметровата мраморна статуя на принц Евгений Савойски, по чиято поръчка са построени резиденциите.

И като сме подкарали дворците на конвейр, а те тук никак не са малко, нека се спрем и на Императорския палат – Хофбург, в който е събрано накуп цялото австрийско величие. Няма да се спирам подробно на отделните крила, само ще кажа, че ако искате да го разгледате основно, ще ви трябват дни. Дворецът е родното място на Мария-Антоанета, а най-голямо любопитство сред туристите предизвикват покоите на императрица Сиси.

Докато все още сме в центъра на Виена, ще се отбием в катедралата „Св, Стефан“, ще посетим прочутата опера, където съвсем основателно може да почувстваме национална гордост и ще поседнем в артистичното кафене „Аида“ за чаша виенско кафе и торта захер. След това предлагам да захвърлим официалните одежди и обувките с висок ток и да се пренесем в бохемската част на града на бутилка вино и шницел. Това също е класическо, нали?

3 март 2017 г., “Формално”