Везувий – физически тест или спиращи дъха гледки

Преди да се реша да изкачвам Везувий, не предполагах в каква лоша физическа форма съм. А и шофьорът на микробуса, който ни возеше до прочутия вулкан, спомена нещо като десетина минути вървене. Реалността обаче се оказа доста по-различна. Но нека започнем отначало. Ако сте решили да посетите Везувий, най-добре е за стартова точка да ползвате превоз от Ерколано. Освен, че е най-близо до вулкана, шансът да попаднете на туристическа клопка е по-малък. Пътят не е особено дълъг, но като се има предвид стилът на каране на италианските шофьори, адреналинът започва да се покачва още преди да сте стигнали заветното място. След като ви стоварят на паркинга в основата на природното чудо, ще ви дадат около два часа време за разходки. Както споменах още в първите изречения – не се хващайте на въдицата, че изкачването е кратко и лесно, почти като визита в кварталния супермаркет. Особено ако сте като мен – поддържате форма с гледане на ски по телевизията и понякога бягате за автобуса.

Екипировката, поне ще се отнася до обувките, е задължителна. В никакъв случай не тръгвайте със сандали, защото настилката е само пясък и камъни. Непременно се запасете и с вода, колкото и да сте добри в походите, със сигурност ще имате нужда от разхлада. Пътят догоре лично на мен ми отне 30 минути като на финала бях почти пред разпадане. С език до земята се стоварих на първата пейка, която ми попадна пред погледа, и ми трябваше известно време преди да започна да се наслаждавам на гледките или каквото и да било друго.

Честно казано, изкачването толкова ме скапа, че нямах време да осъзная, че се намирам на единствения действащ вулкан в континентална Европа, който с ерупциите си е погубил цели градове. Други туристи споделиха, че са ги побили тръпки при мисълта за разоряващото му действие, но, честно казано, мен не успя да ме стресне дори димът, който излизаше от кратера.

След съвземането от умората, се пригответе за голямото снимане. Ако случите на ясно време, от върха се откриват невероятни гледки към околните градове. Дори и човек като мен, който не е изкушен от щракането наляво и надясно, направи истинска фотосесия. Разбира се, не пропускайте да снимате и чудните кафяво-червеникави отенъци на самия вулкан, както и да си вземете камък за спомен.

Пътят надолу ще ви отнеме значително по-кратко време, но и тук се крият подводни камъни. Бъдете особено внимателни да не се подхлъзнете, а също и да стигнете навреме до паркинга, защото микробусът с по-пъргавите туристите може и да е потеглил без да ви дочака.

23 юни 2015 г., “Формално”