Валенсия – взаимни симпатии въпреки палмите

Неведнъж съм казвала, че южните дестинации не са за мен. Обичам хаоса и пъстротата, които обикновено обитават топлите места, но жегата ме изнервя, а и никак не харесвам палми. Видя ли море, плажове и въпросните дървета, почти веднага губя интерес. Валенсия обаче не се предаде лесно и успя да ми стане симпатична, даже ако имах повече време можеше и да се сприятелим.

Въпреки че не споделям мнението, че при запознанствата началното впечатление е най-важно, в случая с този южен град, точно то се оказа ключово. Нямаше как да не се размекне сърцето ми при положение, че първото нещо, с което се срещнах в него, беше новата опера. Представете си как се почувствах когато видях невероятната футуристична сграда, която прилича на нещо средно между шлем и риба. За съжаление успях да я зърна само отвън и единствено мога да гадая как се ситуират там представления като „Травиата” или „Мадам Бътерфлай”. Освен еуфорично, ми стана и тъжно като знам, че идвам от място с претенции за културна столица, където операта никога не е имала собствен дом. Всъщност, въпросното архитектурно чудо е само един от петте шедьовъра на Сантяго Калатрава и Феликс Кандела, които изграждат Ciudad de las Artes y las Ciencias (Градът на изкуствата и науката). В останалите се помещават – кино, природонаучен музей, аквариум и планетариум.

Ако нямате достатъчно време, за да разгледате всичко, моята препоръка е да посетите аквариума. Била съм в няколко подобни музея, но това, което видях във Валенсия, надмина всичките ми очаквания. Разделен по океани и морета, в него ще се запознаете с всички знайни и незнайни водни обитатели на планетата. Ще се срещнете толкова отблизо с тигрови, леопардови и всякакви други акули, че в един момент филмът „Челюсти” може да ви се стори като приказката за „Червената шапчица”. Докато се разхождате из многобройните тунели над главите ви ще плуват и далеч по-симпатични създания като тюлени, белуги и гигантски костенурки. А когато краката ви заболят от обикаляне, има приятни чилаут зони, където можете да отдъхвате, гледайки реещи се медузи и да пробвате един от местните специалитети – horchata. Това е напитка от накиснати и смлени ядки, които на български май се казват земен бадем и към тях се прибавят вода и захар. Коктейлът, който датира още от средните векове, действа като истинска освежаваща бомба в жегите и може дори да служи като заместител на млякото.

Усещам, че вече се уморихте от пътешествието из Огледалния свят на Валенсия и е време да слезем в старата част на града, която също не е за изпускане. След като прекрачите внушителните крепостни порти – Torres de Serranos, ще се озовете във вълшебния лабиринт от малки улички и къщи, всяка от които без да е творение на Гауди или някой друг прехвален архитект, заслужава да се вмъкне в листа със забележителности. Не подминавайте градската катедрала – Basilica Metropolitana de la Asuncion de Nuestra Senora de Valencia, но за да не стане като в онзи виц – „…и последният да затвори вратата”, можете да я наричате като местните – просто Seu. Но не се снимайте само пред забележителната й фасада, а непременно влезте вътре и попитайте за Светия граал, който както казват легендите, бил подарен от крал Алфонсо V през 1436 г. Тук любителите на конспирации ще трябва да преразгледат теориите си, защото доколкото си спомням според Дан Браун, граалът не е никакъв бокал и би трябвало да се намира някъде в пирамидата на Лувъра.

Но докато се разкъсваме между история и модерност, нощта бавно се е спуснала над Валенсия и май е време да забравим за забележителностите. Сега идва истинското сближаване с града, когато сменяме ръкостискането с прегръдка в компанията на чаша сангрия край някой от безбройните фонтани.

10 ноември 2012 г., “Формално”

Share: