В Брюж или как за малко не си купих дантела за телевизора

Знам, че всички очаквате да започна историята за Брюж с някаква асоциация на онзи филм с Колин Фарел, който превърна града в попкултурна икона. За ваша изненада обаче, не съм го гледала все още, въпреки че не съм пропуснала нито една пиеса на Мартин Макдона по родните театри. Какво да направя, не си падам по Колин Фарел. Мистър Макдона можеше да избере някой по-привлекателен за мен актьор, като Юън Макгрегър, нищо че е шотландец.

Брюж е може би вторият град след Барселона, за който бях чувала само хвалебствени думи и дълбоки въздишки. И като човек, стоящ далеч от лигавата романтика, бях изпълнена с подозрения по време на едночасовото пътуване от Брюксел. Но още щом излязох от гарата ми олекна на душата. Градът нямаше нищо общо с напудреността и сладникавостта на европейски вариант на Дисниленд, каквато представа вече беше започнала да ми се оформя в главата.

Понеже имах само ден на разположение, започнах веднага от централната част. На градския площад /Grote Markt/ са наредени като бисерна огърлица толкова много красиви сгради, че ти е трудно да се съсредоточиш. Безспорно сред всички се откроява кулата Belfry, и то не само заради 83-те метра височина. За съжаление не мога да ви кажа каква е гледката отгоре, защото след злополучното ми изкачване на Нотр Дам в Париж, вече избягвам подобни упражнения. Ако успея да ви заинтригувам да преминете през всичките 366 стъпала, обещавате ли да ми покажете снимките после? В подножието на върха са разположени 47 камбани, всяка от които има различен звън. В миналото са били използвани в случай на пожар, за отмерване на времето или за обявяване на важни съобщения. Освен карильона, на кулата можете да видите още старинен часовников механизъм и съкровищница.

След като се насладите на панорамната гледка от Belfry, а все още не ви се иска да си тръгнете от Grote Markt, можете да похапнете в някое от многобройните ресторантчета, пръснати по площада. Разбира се, по-голямата част са туристически клопки, но атмосферата ще ви компенсира напълно. Лично аз ядох някакво говеждо по фламандски, което не ме вдъхнови особено и съмнително ми напомняше на не особено любимия ми унгарски паприкаш. Не знам каква е тази мания на всичко да се слага сос, но хич не ми се нрави идеята храната ми да плува. Пак там пробвах някаква местна бира, която ми беше сервирана в чаша -колба, излязла току-що от някоя химическа лаборатория. След като научих и рецептата на пивото, окончателно се почувствах, като че съм избрала да пия нещо, забъркано от трите вещици от “Макбет”.

И докато сме още на вълна отвари, не мога да не ви препоръчам The Memling in Sint-Jan Hospitaalmuseum. Изящната на външен вид сграда представя ежедневието в средновековната болница. Тук можете да придобиете пълна представа за начина, по който са били лекувани хората по онова време. За това свидетелстват различни инструменти и прибори, носилки на повече от 200 години, както и болничните регистри от 1400 г. насам. Не си представяйте нещо злокобно и мрачно, със сигурност не се почувствах по-зле, отколкото в която и да е съвременна родна болница. Има напълно обзаведен лекарски кабинет, но най-впечатляваща е билковата градина, от която ти се иска да си откраднеш поне една връзка лековити растения, стига да знаеш за какво да ги използваш.

И за да не наруша традицията, накрая се пъхнах в Heilige Bloed Basiliek, която се състои от два параклиса. Както вече много пъти съм казвала, религията не е моята силна страна и дори не знам дали така е правилно да се каже, но в сравнително миниатюрната църква, се съхранява известната реликва на Светата кръв, донесена от кръстоносците.

Много градове претендират да са северната Венеция – Амстердам, Стокхолм, Санкт Петербург, но за мен титлата принадлежи единствено на Брюж. Има нещо особено във въздуха на този град, не знам дали идва от аромата на гофретите и пържените картофки, но е толкова опасно омагьосващо, че за малко не ме накара да си купя дантела за телевизора. Всъщност спря ме единствено фактът, че е плосък. Май отново изпуснах момента баба да ме похвали за добрия вкус.

1 септември 2012 г., “Формално”