В Берлин по улиците нощем стъпвайте сами

Преди да тръгна за Берлин не знаех какво да очаквам. В главата ми се въртеше любима песен на Нова генерация, в която постоянно се повтаря – Das Leben in Berlin ist wunderbar, а на мен все не ми беше ясно, какво му е толкова чудесното на този град. На хилядите снимки, които бях разглеждала, не виждах блясъка и сексапила на Париж, хладния аристократизъм на Лондон или топлината и вечността на Рим. Но именно сивият и невзрачен Берлин ми показа колко е важно да откриеш личните си кътчета в един град, които са много по-вълнуващи от популярните туристически атракции.

Берлин е мястото, където официалната култура е изцяло изместена от ъндърграунда. Като започнеш от небеизвестните графити, които са буквално навсякъде и стигнеш до култовата /извинявам се за клишето, но думата тук си тежи на мястото/ Zoo Station. В България е позната предимно от едноименната песен на U2, но гарата си има свой легендарен живот. Задължително е да прочетете Wir Kinder Vom Bahnhof Zoo или да гледате филма, в който участва самият Дейвид Бауи, за да разберете как 16-годишната наркоманка Кристиане Ф, се превръща в знакова фигура в модерната градска история. Разбира се, днес Zoo Station е загубила субкултурната си репутация и цялата алтернативна сцена е изместена в Кройцберг.

В Берлин открих за първи път и някакво особено чувство, което може би се нарича патриотизъм. Обземаше ме всеки път, когато минавах покрай Фолксбюне и Дойчес Театер и четях в програмите им имената на Димитър Гочев, Самуел Финци, Иван Пантелеев.

Единствено Берлин успя да ме накара да вляза в Музея на видеоигрите и да се забавлявам с ретро куестове, вместо да обикалям по галерии в наслаждение на световни шедьоври.

И за да може Берлин наистина да ви влюби в себе си, за нищо на света не пропускайте разходката по нощните му улици, слушайки The Love Song на Кюър.

18 януари 2012 г., “Формално”