Трогир и Макарска – палечките на Адриатика

Когато вече си видял градове като Дубровник и Сплит и мислиш, че нищо не може да те впечатли, Далмация като истински магьосник вади от ръкавите си нови и нови прелести. Трогир и Макарска са само малка част от съкровищата, които тази област на Хърватска може да предложи от кутията си за бижута. С особения си чар тези миниатюрни градчета ми напомнят на героинята от Андерсеновите приказки – Палечка.

Трогир е място с хилядолетна история и неговите жители могат да претендират за синя ърбън кръв поне от 3 век пр.н.е. Градът е бил дълги години под венецианско владичество и това си личи още от първата минута, когато прекрачите крепостните стени. Средновековният комплекс е може най-добре запазеният в тази част на Европа и успешно конкурира италианските Сиена и Сан Джимиано или френския Каркасон.

И тук подобно на Дубровник ще се сблъскате с огромен туристопоток. Но оставете хленченията относно тълпите, все пак не можете да очаквате, че местата ще бъдат отворени единствено за вас. Ако толкова ви пречат стълпотворенията, отидете на почивка на безлюден остров. Вярно, че не е особено приятно някой постоянно да те настъпва и ръчка в бъбреците, но това не ми е попречило да се насладя на красивите неща около мен, където и да съм била. А в Трогир определено има какво да се види. Първото, което се набива на очи е катедралата „Sveti Lovrе“. И тук, както при всяка църква, има забележителна камбанария, от която можете да си направите панорамни снимки и селфита за фейсбук. Но най-ценното в случая са вратите на самия храм, гравирани от известния местен архитект и скулптор – майстор Радован. В горната част е изобразено раждането на Христос, вместо Страшния съд, каквато е традицията в католическия свят. В този истински шедьовър на готиката са представени и моменти от Първородния грях (Адам и Ева), отделни светци и апостоли, изображения на месеците от годината и ловни сцени. Интериорът на самата катедрала не е особено впечатляващ, така че може да си спестите 3-те евро вход и да пиете капучино в някое от чудесните кафененца, сгушени из малките калдъръмени улички. Докато сте все още на централния площад няма как да пропуснете и венецианския дворец с часовника, който днес изпълнява ролята на кметство. Приказната атмосфера се допълва и от крепостта Камерленго, която направо си плаче за декор на някой нов фентъзи сериал. И да не забравя – обедната почивка е задължително в пицария „Кристиян“, където опитайте домашно приготвената паста с морски дарове.

Ако пък не си падате особено по старинни градове, на другия полюс е Макарска. Не че там също няма катедрала и площад, но те не са главните атракции. По мое скромно мнение градът се доближава повече до атмосферата на Кан и Ница. Не че някога съм била там, но винаги съм си представяла френските крайбрежни променади осеяни с палми, като тази в Макарска. Дори и да си заклет противник на роклите като мен, няма как да не изпиташ желание да се нагласиш като френска кинозвезда от 60-те и да направиш няколко тегела около марината. След това да наместиш огромните слънчеви очила и шала на главата и да изпиеш едно кафе в изисканите заведения по алеята, докато наблюдаваш яхтите или преминаващите хора. В дъждовно време можете да се скриете в Музея на раковините. Той се намира във Францисканския манастир, където част от винените изби са приютили колекцията от черупки от цял свят. Въпреки че залите са само три, никога не съм предполагала, че съществува такова изобилие от форми и цветове при раковините.

И понеже дозата Хърватска, подобно на Италия, никога не е достатъчна, за следващия път съм си запазила обиколка из Далмация и нейните седем джуджета – островите Брач, Хвар, Корчула, Шолта и т.н. Няма да ви се разсърдя обаче, ако ме изпреварите и този път получа напътствия от вас.

1 ноември 2014 г., “Формално”