There is no place like… Белград

Лондон или Париж, Рим или Лисабон, Прага или Виена – съперничеството между градовете съществува откакто свят светува или поне откакто е възникнала туристическата индустрия. Тук, по нашите географски ширини, нямаме чак толкова популярни места, но се наблюдава известно съревнование между Белград, София и Букурещ, особено в последните години. И понеже не се случва често да обръщам внимание на близките около нас дестинации, в следващите три броя ще се постарая да поправя грешката си. Ще се опитам да представя трите балкански столици така, както изглеждат в моите очи, без да издавам пристрастията си.

Когато за пръв път посетих Белград преди 11 години, моите асоциации бяха свързани преди всичко със сръбската скара и турбо-фолка. Представях си хората като във филм на Кустурица – как ядат, пият, танцуват и се пуцат като за последно. Нещата обаче се оказаха съвсем различни. Посрещна ме приветлив, по балкански шарен, но същевременно организиран и относително спокоен град. По радиото вместо Лепа Брена и Цеца Величкович звучаха „Кюър“, „Джой дивижън“, „Секс пистълс“ и както разбрах впоследствие, тази музика е част от всекидневната градска култура. Няма да забравя разходката по централната улица „Knez Mihailova“, където и до ден днешен не си спомням какви магазини и кафенета има, но пък бях толкова впечатлена от хората – толкова близки и в същото време толкова различни от нас. Трябва да изровя и първите снимки, които направих от крепостта в парка „Калемегдан“. Е, това място е задължителният must see. И не толкова поради историческата стойност, колкото заради гледката към Дунав и Сава. Каквото и да си говорим град без река, просто не е истински град. А тук са цели две и са си чукнали среща точно на това магическо място. Когато съм в Белград, никога не пропускам да намина през култовия „Супермаркет“. Вероятно знаете за какво става въпрос, но ако все пак не сте прочели досега – това е място с уникална концепция. В сградата на бивш соцмагазин делят пространство – бутик, художествена галерия, ресторант и мини спа център. Идеята е в едно да се обединят дизайн, изкуство, мода, музика и гастрономия. Любимите ми нощни клубове пък се намираха в сградата на BIGZ. Не знам колко от тях все още съществуват, но си струва да посетите въпросния (суб)културен център. Постройката е бивша печатница, която след фалита си през 1990 г., се превръща в място за ъндърграунд изкуство. Тук са репетиционните зали и на най-известните местни банди като Repetitor, SARS, Vox Populi и др. Но ако все пак държите да пробвате и нещо традиционно – за вас е улица „Скадарска“. Наричана още белградския Монмартър, тук можете да усетите сръбския национален дух и да опитате от плескавица до жива музика. И един съвет – в никакъв случай не обувайте обувки с висок ток, няма да оцелеят по паважа, дори и да не сте прекалили с крушовицата.

Сигурна съм, че сръбската столица няма да ви заслепи от пръв поглед, но ще ви прелъстява бавно и безмилостно и докато се усетите, вече ще поискате да остареете с нея. Защото there is no place like… Белград.

8 февруари 2014 г., “Формално”