Стани Виктория Бекъм в Милано

Милано е мястото, което ясно си спомням, че исках да посетя в невръстните си години. Не мислете обаче, че още от малка съм била някаква шопинг кифла. По това време даже и не бях чувала за по-голяма част от дизайнерите, просто като повечето момичета бях влюбена в Марко ван Бастен и мечтаех да отида поне на един мач на „Милан”. Но както се казва – внимавай, какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Магията около Милано беше развалена още със самото пристигане. Посрещна ме сив и невзрачен град, който по някакъв начин ми напомняше София.

И тук, както в родната ни столица, най-внушителната сграда е катедрала –  Дуомо. За разлика обаче от „Александър Невски”, миланската гордост е доста по-интересна отвън. Няма да изгубите, ако се разходите и вътре, но като в повечето италиански храмове и тук има дрескод – не може да се влиза с голи рамена и крака. По това време все още не бях развила фобия от качване на стотици стъпала и си подарих незабравимо изживяване на покрива на катедралата. Освен че имате възможност да разгледате гаргойлите и другите статуи отблизо, ако сте късметлии можете да присъствате на концерт или изложба.

На излизане от Дуомо, непременно трябва да завиете надясно, където ви очаква другата градска икона – галерията Виктор Емануел II. Покритият пасаж, е пример как бутиците съжителстват с изкуството, без това да е на ръба на кича. Дори логото на вездесъщия „Макдоналдс”, е решено само в черно и златисто, за да се впише в обстановката. Предполагам ще бъдете зашеметени от стъкления таван, но не забравяйте да погледнете и в краката си, за да не пропуснете мозайките, изобразяващи гербовете на Рим, Флоренция, Венеция и Торино.

От другата страна на галерията ще се срещнете с нещо ама много, много известно. Сетихте ли се за какво става въпрос? Ла Скала, разбира се. Само че се пригответе за неприятна изненада, сградата на най-прочутата опера в света, изглежда доста семпло. Смея да твърдя, че дори варненското ТМПЦ, ще ви впечатли повече от архитектурна гледна точка. За съжаление сезонът беше свършил и не успях да видя интериора, но съм съвсем сигурна, че вътре не мирише на мухъл, не се чува скърцане и при най-минималното помръдване от страна на публиката, нито пък от столовете стърчат дунапрени. Така де, външният вид не е всичко.

Докато сме все още на културна вълна, да не забравя и Леонардовата „Тайна вечеря”. Навсякъде ще прочетете, че се намира в църквата „Санта Мария дел Грацие”, но всъщност шедьовърът се помещава в столовата на манастира. Като начинаещ пътешественик все още не знаех, че трябва да си резервирам билет предварително и останах с пръст в устата. Като се замисля обаче, може и да е било за добро, поне си спестих естетическото неудовлетворение, което изпитах при вида на „Раждането на Венера” на Ботичели.

И най-после стигнахме до шопинга. Хората са казали – „Като си в Рим, прави като римляните”, а като си в Милано – бъди като Виктория Бекъм. Знам, че малцина могат да си позволят нейния шопинг бюджет, но нищо не пречи да се разходите по улица „Монтенаполеоне”, където се намират бутиците с най-новите колекции на „Гучи”, „Версаче”, „Прада”, „Валентино”, „Долче и Габана”. Може да си набележите неща, които ви харесват и след време да ги откриете в аутлетите на приемливи цени. И да не забравя – в никакъв случай не купувайте детски дрехи в розово. Вече не били актуални, защото Харпър Бекъм не се обличала в този цвят.

29 септември, 2012 г., “Формално”