Списъкът на Спилбърг в Краков

За да продължим нашата обиколка из Краков е необходимо добре да сме се наспали и излекували напълно главоболието от дегустацията на водка. Трябва да сме заредени с енергия и изключително съсредоточени, защото този път няма да има само приятни разходки и забавления. Разказът ще е напълно сериозен, без обичайните шеги и закачки. Сигурно се досещате за какво става въпрос – предстои посещение в бившия еврейски квартал Kazimierz.

Според официалната информация, районът е създаден през 14 век и в началото на 30-те години на миналия век вече има регистрирани над 120 синагоги и молитвени домове. През този период голяма част от еврейския интелектуален живот се е преместил на нови места като Podgórze. Това от своя страна е довело до преустройството и обновяването на голяма част от Kazimierz. Повечето исторически сгради в централния район са запазени в оригиналния им вид. Някои стари постройки обаче не са ремонтирани след опустошението от Втората световна война, и са останали празни.

Когато видях обсипаните със слънчеви лъчи приятни малки улички, пълни с кокетни кафененца, сгушени ресторантчета и многобройни магазини за сувенири, ми беше трудно да възприема мястото като арена на печални исторически събития. Но докато се разхождаш и се наслаждаваш на ренесансовите сгради, се появяват текстове и фотографии за това, какво се е случвало в квартала по време на Втората световна война и някак изведнъж ти става хладно и всякаш дори птичките спират да пеят.

Първоначално еврейското население е било затворено в гетото, където поради ограничението за внасяне на хранителни продукти, мнозина от жителите на Kazimierz са починали от болести и недохранване. Представете си какво да е живеят около 40 000 души на място с размерите на три футболни игрища и дори да нямаш мляко за децата си. Но дори и това може да изглежда приемливо пред алтернативата да бъдеш изпратен с цялото си семейство в концлагер като Аушвиц. Особено въздействащ е монументът с огромните столове, построен на площада в гетото, където са събирани хората преди да бъдат отведени в трудовите лагери. Най-достоверна представа за живота (бел.а., ако мога така да го нарека) по това време, дава аптеката „Under the Eagle”, която днес е превърната в музей. Напук на забраните на нацистките власти, собственикът Tadeusz Pankiewicz успял да направи от дрогерията специално място за срещи и контакти с външния свят. Тук се осъществявали контрабандни доставки на храни и медикаменти, с което бил спасен животът на стотици евреи. Въпреки че музеят е сравнително малък, всичко е уютно, информативно и изключително трогателно. Само ще вметна, че един от най-известните сървайвъри от Краковското гето е режисьорът Роман Полански. И докато сме още на кино вълна, не можем да подминем колегата му Стивън Спилбърг, който с филма си „Списъкът на Шиндлер”, превърна Kazimierz в туристическа атракция. Самата фабрика на Оскар Шиндлер се намира на пешеходно разстояние от гетото. Днес в нея се помещава един от най-впечатляващите музеи, които съм посещавала. От оригиналната сграда е запазена само главната порта, а за дейността на фабриката напомнят разположените във фоайето колички за носене на материали и разни машини. На един от етажите се намира офисът на немския индустриалец, спасил живота на хиляда свои работници. Зад бюрото му, на което е разположена пишеща машина „Мерцедес”, се намира нещо като инсталация от емайлираните съдове, които са се произвеждали във фабриката и вътре може да се види листа с имената на оцелелите. Останалата част от музея пресъздава по интерактивен начин живота в Краков по време на немската окупация. Всички предмети, образи и звуци са толкова реални, че когато зазвучаха сирените за въздушна тревога, неволно се огледах за скривалище.

Посещението на подобни места може и да не е от най-приятните изживявания, но го намирам за особено поучително. Напълно съм съгласна с мисълта на Джордж Сантаяна, която прочетох на една от стените в бараките на Аушвиц – „Който забравя историята, е обречен да я повтаря”.

19 октомври 2013 г., “Формално”

Share: