Соренто – лимончело на разсъмване

„Torna a Surriento“ („Върни се в Соренто“) е стара неаполитанска песен, която през годините е звучала в изпълнение на Франк Синатра, Елвис Пресли, Карузо, Лучано Павароти чак до Муслим Магомаев и Карел Гот. И съвсем закономерно звучеше в главата ми, докато се приготвях за пътуването си до този южен италиански град. Романтичната ми нагласа обаче се изпари още щом се качих на влака в Неапол. Вагоните бяха претъпкани като автобус № 14 във Варна в пиковите часове, като единственото успокоение беше, че поне климатикът работеше. Времето минаваше сравнително бавно, докато пред очите ми се редят не особено радостни пейзажи, които още веднъж доказват незавидната съдба на италианския юг. В един момент влакът се оглася от познати балкански звуци и във вагоните нахлува ромски оркестър от Румъния. Не знам дали успяват да спечелят някое евро, но със сигурност карат малкото американче, което се дере още от тръгването, да млъкне и да впери в тях любопитните си сини очи. Някъде след Помпей се освобождават места и мога да прекарам остатъка от пътуването в относително спокойствие.

Още със слизането на гарата в Соренто слънцето ме блъсва с пълна сила. Въпреки че е едва началото на април, тук плажният сезон вече тече с пълна сила и задължително ти трябват шапка, очила и слънцезащитен крем. Пиаца Тасо е със сигурност мястото, което първо ще грабне погледа ви. Атмосферата донякъде ми напомня на Кан или Ница, може би поради сходния архитектурен стил на сградите и шикозните кафенета. На площада, който носи името на поета Торквато Тасо, се намира и статуята на покровителя на града Свети Антонино Абате. Оттук можете да поемете по главната шопинг улица „Сан Чезаре“, на която не липсва нито една световна марка, но това не е нещо изненадващо – в Италия сме все пак.

Лимоните са другото нещо, което ме преследва навсякъде из Соренто. Те буквално са навсякъде и под всякаква форма – от дръвчета по улиците, през сувенири, чак до прочутото лимончело. Ликьорът, който е доста вкусен и на пръв поглед изглежда безобиден, всъщност съдържа доста висок процент алкохол и може да ви изиграе лоша шега. След като се снабдявам с бутилка от въпросното питие и няколко кухненски кърпи с лимони … (каква съм домакиня само), се отправям към Marina Grande. Това е едно от местата, които се водят само частично докоснати от туристическата индустрия. Marina Grande все още е запазило атмосферата на старо рибарско селище, в което живее малка общност, чийто поминък е свързан с морето. До селището може да се стигне по стръмна павирана пътека, която води началото си от Piazza Della Vittoria. Тук разбира се има и малки ресторантчета, където можете да похапнете току-що уловена риба и други морски деликатеси. На 26 юли се чества празника на Света Ана и тогава се разгръща истинска фиеста с песни, танци и фойерверки.

Все пак аз си мисля, че най-подходящото време за посещение е при изгрев слънце, когато на фона на невероятната гледка, може да ударите едно лимончело на разсъмване.

28 юни 2014 г., “Формално”