Синьо лято или на плаж в гората

Къде ще ходиш на море? Щом дойде лятото и веднага ме застрелват с този въпрос. Хора, не ходя на море, живея там или поне живеех допреди няколко години. И въобще не я разбирам тази почивка, на която се забиваш някъде за 14 дни и само спиш, ядеш и се пържиш на плажа. Но човек и добре да живее, идва ден когато с коварни прийоми, успяват да го убедят да отиде на море. Добре, от мен да мине – тръгваме за Хърватска, в онази част там, дето приличала на Италия. Тук да уточня, че става въпрос за полуостров Истра и градчето Ровин, което според обясненията, е нещо като Кан и Ница в едно.

Не мога да си изкривя душата и да не призная, че Ровин наистина се оказа зашеметяващо място. Две седмици не ми стигнаха да се наситя на лабиринтите от тесни улички, прекрасните каменни къщи, малките галерии и магазинчета за бижута и сувенири. Няма да се спирам на чаровните ресторантчета, които примамват на всяка крачка, защото вече ми направиха забележка, че моите гастрономически описания предизвикат странични ефекти. Но все пак да кажа, че тук се наядох с калмари за години напред, а вие сами си направете изводите.

Безспорно най-голямата гордост в Ровин, е катедралата „Света Еуфемия”. Намира се на най-високото възможно място, но не се притеснявайте, по пътя има доста местенца за релакс в компанията на капучино или биричка. В самата църква можете да видите саркофага на мъченицата, която според легендите по някакво чудо доплувала до бреговете на града през 800 г. И тъй като в момента едва ли мога да развълнувам някой сънародник с мощи, предлагам да се изкачите на камбанарията и да се насладите на панорамата. Вярно, че стълбите не изглеждат много надежни защото поколения дървояди усилено са трупали трудов стаж, обаче гледката наистина си заслужава – казват, че при ясно време се вижда дори Венеция.

И въпреки че съм скарана с плажа и държа на аристократичния си тен, на който всички герои от True Blood и The Vampire Diaries могат да ми завиждат, се наложи да се прежаля. Сигурно ще разочаровам любителите на безбрежните пясъчни ивици, но там такива плажове няма. Всъщност хората лежат на шезлонги в боровата гора, а тези които все пак искат да се сдобият с някакъв тен, могат да си постелят хавлиите на скалите. Моят ентусиазъм се изпари още на втория ден след като разбрах, че даже не мога да вляза в морето боса, защото има опасност да настъпя морски таралеж и да куцам до края на почивката.

А това не биваше да ми се случва, защото ме очакваше излет в планината Мотувун, където освен, че се провежда кинофестивал, е едно от основните находища на трюфели. Даже преди 13 години някой си Джанкарло Зиганте намерил в околностите трюфел – рекордьор, с който влязъл в „Гинес”. Разбира се аз не опитах нищо от ястията приготвени с това бижу на гурме кухнята, защото изпитвам силни подозрения доколко е изискано да се яде нещо, което е изровено от калта, при това от прасе.

Далеч по-интересна за мен се оказа разходката до съседния град Пула. Мястото е истинска съкровищница за маниаци на тема антична история. Тук можете да видите втория по големина амфитеатър след Колизеума. Даже ако се снимате под правилния ъгъл, може и да заблудите някого, че сте ходили в Рим. За разлика от италианския си събрат, театърът в Пула е действащ и в момента, и често се превръща в територия на различни културни събития. Носят се слухове, че даже се провеждат и пънк концерти, на които съм склонна да вярвам, защото градът е родното място на югославските легенди в жанра KUD Idijoti. Друга малко известна подробност е, че в Пула е живял ирландският писател Джеймс Джойс и даже там е отпечатал сатиричния си роман The Holly Office. За съжаление къщата не е запазена или поне никой не се е опитал да направи бизнес от това. Ако все пак някой разбере местоположението й нека да ми се обади, за да знам за следващия път. А такъв със сигурност ще има.

4 август 2012 г., “Формално”