С дъх на кино в Таормина

Докато бях в Сицилия, не можех да се отърва от усещането, че съм попаднала във филм – от онези хубавите, италиански, на Фелини. Когато естествената красота и сладкият живот все още бяха постижими. Чувството за някаква кино (не)реалност обаче ме обзе напълно още щом слязох от влака на гарата в Таормина. Всъщност населеното място имаше друго име, а самата Таормина е разположена нагоре по склона. И понеже за никого не е тайна моята лоша физическа форма, се наложи да ползвам автобус вместо да се изкачвам пеша. Билетите, както любезно ме осведомиха, се продавали единствено в кафенето на гарата. Там ни обслужваше странен мъж с папагал на рамото и вършеше работата си с хладнокръвен професионализъм, докато шарената птица го кълвеше по врата.

Из туристическите писания Таормина е издигната на пиедестал. Почти не съм срещала друго място, за което скалата на пътешественическите мнения да е наклонена изцяло в положителна посока. Всичко това будеше дълбок скептизицъм в мен и през цялото време си мислех как ще открия някакъв недостатък – поне едно боклуче (имайки опит с Катания). Опитите ми се оказаха напразни и аз реших да потисна изцяло съмняващата се във всичко балканска природа и да се отдам изцяло на очарованието на това наистина забележително градче.

Като обикновен турист, и аз започнах обиколката си от ларгото – Corso Umberto. Но тук изобщо не обърнах внимание на стройните редици бутици – Гучита, Пради и т.н. Вниманието ми беше изцяло привлeчено от страничните малки улички, които независимо дали се изкачваха или спускаха, бяха украсени с весели указателни табели и пъстри саксии. И като Алиса в страната на чудесата, докато въртях глава наляво и надясно и се чудех накъде ли водят всички тези пресечки, се озовах на площада с катедралата San Nicola. Самата църква не е нещо невиждано, по-интересен е фонтанът пред нея. Декориран с кентаври, които както по-късно разбрах, били символ на града. Това всъщност не е единственото древногръцко наследство, оставено в Таормина.

Най-голямата забележителност е Античният театър, който е направен именно по гръцки модел. Реконструиран изцяло, той се използва и в момента като сцена за концерти, оперни и театрални спектакли. Но античната арена е свързана и с киното. Тук са се снимали множество италиански ленти, а като декор за някои от епизодите е използвана и от Уди Алън за продукцията Mighty Aphrodite. Нещо повече – тук в продължение на повече от 20 години са се връчвали и престижните филмови награди “Давид на Донатело”. А и досега градът е домакин на Taormina Film Festival, чието 62-ро издание ще се проведе през юни. Освен да се вживеете като кинозвезда на червения килим, Античният театър е и отлично място за панорамни снимки, за които да позирате с тъмни очила, докато вятърът роши косите ви.

Друга локация за любителите на фотографията е общественият парк. Разкошната градина е създадена по английски образец и освен да нащракате кадри за цяла изложба, можете да прекарате и няколко спокойни часа в абсолютна тишина и безвремие.

Но колкото и да е желано понякога, отшелничеството бързо омръзва и най-добрият начин да направите прехода отново към шумотевицата на светския живот е да се отбиете в BamBar. Ако сте любопитни, влезте вътре и разгледайте колекцията от снимки на знаменитостите, които са го посещавали. Собственикът с гордост ще ви ги покаже. Но истинският чар на това място са керамичните масички отвън, изрисувани с различни плодове. И това съвсем не е случайно – тук се предлага най-добрата гранита. Специалитетът представлява нещо като полуразтопен домашен плодов сладолед, който по незнайни за мен причини се сервираше с козунак. Тази комбинация ми се стори прекалено екзотична, затова се задоволих само с чаша капучино.

И докато релаксирах на слънце – вероятно, за се да затвърди още веднъж кинаджийската аура, на свободните маси около мен се изсипа цяло ято критици, току-що приключили някакъв семинар. Всичко това ме убеди, че седмото изкуство винаги ще има своята Таормина… някъде там.

5 май 2016 г., “Формално”