Ротердам vs Манхатън – ще си мерим ли сградите сега?

Докато си гледам Европейското по футбол, неизменно се сещам за последното ми пътуване. Но какво да правя, като Холандия (пардон, Нидерландия – както вече е единственото й официално название) за мен ще си остане свързана преди всичко с популярния спорт. Това си мислех и докато пътувах с влака от Айндховен до Ротердам, когато в продължение на час се редяха градчета, чиито наименования знам от отборите им, с които са се сблъсквали нашите “грандове” в началните кръгове на евротурнирите. Но зарязвам засега спортните страсти, защото вече съм в Ротердам, а това място е известно повече с други неща, без да да подценявам “Фейенорд” (но за мен никога няма да има славата на “Аякс” и “ПСВ Айндховен”).

Няма как да оставим настрана клишето, че градът често е наричан “Манхатън на Маас”, защото за разлика от останалите идилични старинни населени места, тук Нидерландия показва своето модерно лице. За съвременния облик на Ротердам си има съвсем основателна причина и тя никак не е щастлива – бил е изцяло разрушен по време на Втората световна война. Но за разлика от нас, които вероятно и 75 години по-късно още щяхме да се спъваме в отломки от бомбардировките, хората са запретнали ръкави и не само са го построили отново, но днес е център на архитектурата и дизайна. Главното действащо лице безспорно е Рем Колхас – от неговите проекти успях да видя единствено Kunsthal, но, да си призная, заешките статуи в градинката ме плениха повече.

Още със стъпването на гарата няма как да не забележите необичайната й форма на бумеранг, а по улиците от двете ви страни се редят небостъргач след небостъргач и така, докато ви се схване врата, както се казваше в онази стара смешка за Ню Йорк. Малък отдих от съвременните сгради можете да направите на жълтия дървен мост, намиращ се в съседство с гарата. Така и не разбрах защо е известен и накъде води, но пък снимките стават ефектни. Всъщност съпоставката между Ротердам и Манхатън не е никак случайна, защото хората от нидерландския град са имали влечение към високите здания, още когато и отвъд Океана са били във фазата на прощъпалника.

Белият дом (Witte Huis) е единствената оцеляла изцяло сграда след бомбардировките и това е официално първият небостъргач в Европа, появил се само няколко години след тези в Чикаго и Ню Йорк. Така че Ротердам с пълно основание може да си ги мери (сградите) с американските мегаполиси, при това и да води с една дължина, защото стилът е далеч по-красив.

Като заговорихме за модерни архитектурни великолепия, задължителна спирка е Покритият пазар (Markthal). И аз повдигнах отегчено вежда, когато ми го препоръчаха, защото си представих някаква осъвременена версия на “Капъла чарши”, която няма как да шашне човек, идващ от изток. Творението на местното архитектурно студио MVRDV обаче може да се родее с чудесата на Ренесанса в Италия и най-вече произведението на Ирис Роскам и Арно Кунен – “Рогът на изобилието”. Подобно на Микеланджело в “Сиктинската капела”, артистичният тандем е изрисувал цялото хале с плодове, зеленчуци, цветя, риби, дори се виждат и фрагменти от близката църква “Св. Лаврентий”. Иначе пазарът си е пазар – предлагат се всякакви видове храна, разноцветни сирена и подправки.

На отсрещната страна е другата важна атракция – кривите къщички. Те имат формата на кубчета и изглеждат като подредени от някое дете. Авторът им е Пит Блом и за мен това е представителна извадка на вечната дилема на архитекта – форма или функционалност. Опитах се да си представя хората, които населяват въпросните апартаменти, но пред очите ми плъзнаха героите на Луис Карол – Пушещата гъсеница, Мартенския заек, Чешърския котарак, Шапкаря, и реших, че ако трябва да съм наемател там, със сигурност ще трябва да поддържам форма със субстанции от близкия кофишоп.

Като сме я подкарали със сравненията, стигаме и до “Айфеловата кула” на Ротердам. Как коя е тя? Я си помислете кое виждате на всички снимки – мостът “Еразъм”, разбира се. Нямам идея какво великият мислител смята за съоръжението, носещо неговото име, но едва ли би превърнал създателите му в герои от “Възхвала на глупостта”.

И след като преминем по моста, не ни остава нищо друго, освен да потърсим някое приятно място за бири-мири и още нещо. Надявам, че ще имаме повече късмет с баровете от музикантите от британската група “The Beautiful South”, които по някаква причина не станали симпатични на персонала и си отмъстили с парчето “Rotterdam (Or Anywhere)”. Едва ли някой се е разпознал, но за по-сигурно не припявайте тази песен из местните заведения.