Рига – кралицата на Балтика с жабешките статуи и сладкишите, които се обиждат на кроасан

Пътуването ми до Латвия има дълга предистория. За първи път ми се отвори възможност да посетя тази страна в началото на 90-те, когато все още беше част от СССР. Там живееше непознатото другарче Светлана, с което си пишехме писма, но нещата вече отиваха към неизбежния разпад и родителите ми от съображения за сигурност осуетиха гостуването. От този опит в една прашна кутия все още стои неизползваното „приглашение”. Причината за провала на втората идея за пътуване се оказа не толкова драматична като рухването на цяла държава, но отново беше свързана с катаклизъм – авиокомпанията, с която щях да летя, фалира. Но напук на народната поговорка, моята стомна за вода остана здрава на третия път.

Дали с един град ще се харесаме често зависи от първото кафе. А Рига като истинска аристократка знае как да направи добро впечатление. Мястото за перфектната закуска се казва „Kairi” и тук от високия рус и красив младеж (за мое визуaлно удоволствие повечето хора изглеждат точно по този начин – и не ми пука дали звучи политкоректно) научавам единствените думи на латвийски – garsigas kukas (вкусни сладкиши). За съжаление не запомних точното име на моето любимо нещо с карамел, само разбрах, че в никакъв случай не трябва да го наричам кроасан.

Както вече споменах, Рига е истинската кралица на Балтика, тя е дама и като такава има много лица, и всичките от тях приятни. В стария град с елегантност и вкус сменя тоалетите си от средновековни до сгради в стил ар нуво. Благодарение на рекламните фотографии и пощенските картички, най-разпознаваемо е кметството. Въпреки че напомня донякъде на архитектурата в Амстердам, си има и свой местен облик. Друга здание, което не трябва да пропускате, е къщата „Тримата братя”. Това е най-старата запазена постройка и датира от 15 век, като представлява три отделни сгради, които имат вътрешна връзка. Това, което ми направи впечатление, е анималистичната естетика, която цари в стария център. Котколюбците веднага ще се влюбят в къщата, на чийто кули гордо са поставени две черни писани. Историята на този дом е твърде интересна, защото собственикът всъщност не е бил фен на въпросните мъркащи същества. Той пожелал на покрива да бъдат направени две черни котки с ядосан вид, които да бъдат обърнати със задниците си към прозорците на Гилдията на едрите търговци, в която не бил приет за член. Днес тази легенда се разказва като анекдот, а къщата вече е със статут на неофициален символ на латвийската столица. Тук-таме ще видите разпръснати статуи на кончета, кокошки, жаби и най-любопитното, че има и паметник на Бременските музиканти, за който по-късно чух, че бил специален подарък от немския град – побратим. Докато сме все още на архитектурна вълна, не подминавайте Jauniela. Улицата е истински музей на открито, събрал най-добрата колекция от сгради ар нуво. Лошата новина е, че пространството е малко и е доста трудно за снимане, особено когато трябва да внимавате да не настъпите нечий височайши крак на колега-турист.

Музеите в последно време са твърде пренебрегвана част по време на пътешествията ми, но тук ще ви препоръчам два – Музеят на войната се намира в една средновековна кула и е напълно безплатен. Експозицията е разположена на пет етажа и представя цялата история на Латвия не само през битките за независимост, но и през погледа на обикновените хора. Другият е малък и кокетен и показва шапки от цял свят, но за него ще стане дума в някой специализиран разказ.

За да изпитате все пак и някакво откривателско чувство, няма да ви отегчавам с повече подробности – само ще ви нахвърля няколко кодови думи – тортата на Сталин, старите гаражи за цепелини, плаж в Кипсала и розов таратор с цвекло. А за да споделите по-късно и вашите впечатления, може да си чукнем среща в най-романтичното кафене в стария град – по столчето ще го познаете.

10 октомври 2017 г., “Формално”