Пулицър в града на лука

„Лукчо беше син на Лукан и имаше седем братя и сестри: Лукчо, Лучка, Луканчо и така нататък — все с имена, подходящи за едно почтено лучено семейство.“ Така започва една от любимите ми книги на Джани Родари. Тези, които си я спомнят знаят, че въпросната фамилия обитаваше място, в което плодовата аристокрация потискаше зеленчуковото население. Неотдавна попаднах в градче, в което Лукчо и многобройните му роднини биха се чувствали не само като у дома си, но при желание биха станали пълновластни господари на останалия зарзават.

Мако е градче в Унгария, което се намира близо до румънската граница и е познато преди всичко като столицата на лука. Дори и по някаква случайност да не разберете какви са точно насажденията, с които се сблъсквате още при наближаването на града, там на място вече ще сте съвсем сигурни. Особено ако се придвижвате с автобус. Самата автогара беше първият културен шок за мен. По нашите географски ширини не се срещат често подобни шантави сгради, най-вече пък в провинциални градчета с по 20 000 жители. Тук ако изобщо съществува автогара, ще е нещо останало от соцвремената, последно ремонтирано при посещението на някоя партийна делегация. Сградата съвсем разбираемо е във формата на лук и е дело на известния архитект Имре Маковец. Заедно с Франк Лойд Райт, той е един от основателите на т. нар. органична архитектура. Само в Мако има 10 постройки по негов проект. Една от най-забележителните е спа центърът, който е основният магнит за туристи. Калта от местната река Марош, използвана за процедури, е със същите свойства като тази от Мъртво море. А басейните са толкова разнообразни, че дори и човек като мен, който иначе не би потопил и малкия си пръст, остана на крачка от изкушението. Може би бих се престрашила, ако вместо басейн за шахматисти, имаше за играещи табла, примерно. Друга заслужаваща внимание сграда като луково стъбло е местният културен център, който приютява в едно – кино, театър и дори балетна трупа.

Мако обаче далеч не е само лук. Градът е дал на света бащата на съвременната журналистика – Джоузеф Пулицър. За съжаление родната му къща не е запазена, но на сегашната постройка има паметна плоча. Едва ли някога ще получа престижната награда, носеща неговото име, но успях поне да се снимам с плочата. Друг именит гражданин е инженерът Джоузеф Галамб, който работи във фабриката на Хенри Форд в Детройт и изобретява най-популярния модел на „Форд“ през 20-те години. Един от въпросните автомобили се намира в Градския музей на Мако, като дори можете да се опитате да направите и кръгчета с него.

Но всъщност една дума ме преследва по време на целия ми престой в този китен унгарски град – чистота. И няма значение дали говоря за централната част, автогарата, реката Марош или околоблоковите пространства. Няма да видите нито една хартийка или пък найлонова торбичка, градинките навсякъде са прекопани и пълни с нацъфтели теменужки. А входните врати на много от блоковете бяха декорирани с бели дантелени перденца… и нямаше нужда дори да си представя собствения ми блок във Варна, за да ме обземе една съвсем обяснима тъга.

2 март 2015 г., “Формално”