Приказка за трите града

Най-богатата държава на стари столици на квадратен километър и глава от населението със сигурност е Малта. И след като вече ви запознах с Валета и Мдина, сега идва ред и на Биргу или Виториоса според италианците. Въпросното място винаги върви в комплект с още два града – Сенглея и Коспикуа (Бормла). Като градове ги наричам твърде условно, защото реално ги дели само една улица.

Биргу е най-популярният от туристическа гледна точка, защото като бивша столица разполага с най-много забележителности. Още с влизането през крепостната порта се озовавате на улицата, където се намира Дворецът на инквизитора. Самият палат е доста добре запазен и освен с основните задължения на главния си обитател, ни запознава и с неговия всекидневен живот. На първия етаж можете да надникнете в кухнята на инквизитора, да пипнете съдовете и дори да научите някоя рецепта от дневното му меню. На разположение е още и работният му кабинет, където вероятно е четял доносите чия жена е вещица, кой притежава забранени книги и други подобни. Спалнята му е доста спартанска и единичното му легло не изглежда особено удобно. На горните етажи има различни експозиции, които представят определени периоди от историята на Малта. Същинската част от двореца съвсем естествено е в подземията, като там се е помещавал местният затвор.

Свободно можете да се разходите из мъжкото и женското крило, като килиите за дамите съвсем по средновековните стандарти са лишени от всякакъв комфорт. Най-луксозна безспорно е стаята на надзирателя, където освен истински креват, има маса и столове. Любопитна е и залата за разпити и мъчения, която за моя голяма изненада не изглеждаше като от филм на ужасите. Или представите ни за инквизицията са грешни, или малтийската такава е била по-толерантна, но за всичките години на съществуването й реално на мъчения са били подложени само 6 човека. При това всичко е минавало под строги правила – всеки сеанс е бил не повече от 30 минути и се е осъществявал в присъствието на лекар. Не забравяйте, че в палата се помещава и Етнографският музей, където също можете да видите интересни експонати.

Когато си купувате билет, не пропускайте офертата за комбинация с Военно-морския музей. Той се намира вляво от импозантната катедрала, носеща името на Св. Лаврентий. Сградата на музея е бивша болница и представлява истински рай за любителите на кораби и разни машинарии. На партера е разположена гигантска експозиция от всевъзможни части от плавателни съдове и инструменти. За да се насладите напълно на гледката, ще ви трябва задължително помощ от механик. Следват макети на кораби още от античността до нашето съвремие, като лично за мен най-привлекателни бяха периодите на рицарите хоспиталиери и времето на британското владичество.

Крайбрежната алея е най-подходящото място да си направите селфи с яхти, както и снимки на традиционните малтийски рибарски лодки, изпъстрени във всевъзможни цветове.

Въпреки че Сенглея и Коспикуа са по-големи като градове, там не намерих нищо забележително, което да се види на всяка цена. Но пък са приятни за разходка и за пиене на кафе. Само не и в следобедните часове, когато почти всичко е затворено за задължителната дрямка (или сиеста).

26 май 2015 г., “Формално”