Позитано омайва и без сирените на Одисей

Когато чуете Позитано, първата ви асоциация навярно е със софийската улица, на която се помещава централата на една от българските политически партии. Сега обаче ще пътешестваме до един италиански град със същото име, който за щастие няма нищо общо с родните реалии. Позитано е малко живописно селище, разположено на Амалфийското крайбрежие, което ще ви влюби в себе си от пръв поглед. Стига обаче да имате здрави нерви при пътуването дотам. Придвижването с влака от Неапол до Соренто е сравнително поносимо, особено когато повечето пътници слязат в Помпей, но частта с автобуса до Позитано си е отделна сага. Разписание съществува само на теория и след като час и половина се пържите на слънце на нещо като спирка, където дори няма къде да се седне, приключенският ви дух бива сериозно разклатен. Накрая заветното возило пристига, само за да разберете, че продадените билети са много повече от местата и ще трябва да пътувате по безкрайните завои отново на крак. И тъй като автобусът те оставя на входа на града, който е разположен стъпаловидно, се нуждаете от много здрав тренинг и удобни обувки.

Съвсем скоро обаче мрънкането и умората ще останат на заден план, защото пред вас ще се разкрие такава невероятна красота, че няма да усетите как подскачате по стръмните стълби. Пространството е толкова ограничено, че дори децата от локалното училище играят футбол на нещо като покрив и дори се опитвахме да залагаме колко ли топки са изчезнали безследно в морето.

Позитано е град, обвит с гъста паяжина от митове и легенди. Едно от местата, свързвано с мистични истории, е местната църква „Santa Maria Assunta“. В храма се намира византийската икона от 13 век на Черната Мадона. Според преданието тя е била открадната от Византия и е превозвана от пирати през Средиземноморието. Но буря застига кораба до водите на града и не утихва, докато иконата не бива разтоварена в рибарското селище.

Явно морето около Позитано е доста опасно, защото според Омир именно тук коварните сирени се опитват да омаят Одисей по пътя към родната Итака. Ние обаче не попадаме в капана им и се наслаждаваме с часове на лазурното море, което контрастира с черния каменист пясък. Ако като нас не сте любители на плажа, спокойно можете да се изтегнете и да похапнете най-вкусната пица с печени зеленчуци, която сме опитвали.

Извън традиционната морска почивка, Позитано не предлага някакви особени развлечения, но е чудесна опция за еднодневна екскурзия, ако сте отседнали в района.

11 юни 2015 г., “Формално”