Покривите на Дубровник

Никога не съм харесвала Карлсон. Така и не разбрах какво толкова намират хората в този закръглен използвач, който носи само неприятности на Дребосъчето. Но винаги съм му завиждала за това, че живее на покрив. И ако аз имах подобна възможност, бих си избрала покривите на Дубровник. Мисля, че още Байрон е нарекъл хърватския град „Перлата на Адриатика“, за него пък Бърнард Шоу възкликва, че е раят на земята. Няма да споря с тези велики автори, защото действително е вълшебно място, което всеки трябва да посети. Но това, което наистина дълбоко ме впечатли бяха цветовете на покривите на Стария град. И сега, когато затворя очи, си представям огрените от слънцето керемиди, които искрят във всички възможни нюанси на оранжевото и сякаш те подканват да завъртиш перката като Карлсон и да се рееш над тях, следвайки светлинните зайчета. И след това лирично отклонение мисля, че е време да се върна в началото.

Обиколката на Стария град започва от портата Pile и гледайте да сте на линия колкото се може по-рано. Дори и да обичате да си поспивате, този път се напънете, изпийте набързо кафето, за да сте готови за старт към 9. По-късно настава такова стълпотворение, каквото съм виждала като малка единствено по време на задължителните манифестации на 1 май и 9 септември. От входа тръгвате по главната улица Страдун, която датира от 1667 г. Жалко, че тези, които са правили паважа вече не са между живите, иначе биха били отлични консултанти на майсторите, които вече няколко месеца не могат да наредят най-трудния пъзел в света – плочките по центъра на Варна. От двете страни се нижат ресторантчета, кафенета и магазини, които не само ви се усмихват симпатично, но и открито флиртуват с вас. За запазването на финансовото ви здраве обаче е добре да ги избягвате, защото цените им могат да конкурират и най-скъпите градове в света като Токио, Москва и Лондон. Още в началото от дясната страна се намира фонтанът на Онуфри. Той е построен от италианския архитект Онофрио дела Кава през 1438 г. в чест на завършването на цялостната водоснабдителна система на града. Любопитното е, че всеки от 16-те водоизточника на шадравана е с различна физиономия. Днес творението на Дела Кава е най-популярното място за срещи като Попа в София или Севастопол във Варна. В края на Страдун пък ви очакват Баро и Маро. Това са зелените фигурки, които се намират на върха на Часовниковата кула. Човечетата, които удрят камбаната на всеки кръгъл час, са направени от бронз, но с течение на времето позеленяват от патината и затова са известни и като – „Zelenci“.

Безспорно най-голямата атракция на Дубровник е разходката по крепостните стени, които го ограждат. Те са с дължина около 2 км и преди да се качите се запасете със солидни дози вода. Зидовете нашумяха допълнително и покрай снимките на популярния сериал „Игра на тронове“, като за феновете има специални турове. Освен така вълнуващите покриви, по време на обиколката можете да видите зашеметяващи гледки към Стария град, пристанището с многобройните яхти, лазурно-синьото море, което изглежда сякаш е от кадифе. От най-високата точка – крепостта Минчета пък се открива панорама и към остров Локрум и планината Ловчен в Черна гора.

Подобно на много други места и в Дубровник има мост, на който хората поставят катинари, за да си гарантират вечна любов. Тук и аз бих закачила своя, но не за да се чувствам постоянно обичана, а за да попреча на спомените да ме напуснат, дори ако доживея до дълбока старост.

18 октомври 2014 г., “Формално”