Плитвице – на запад от рая или среща с Винету от ГДР

Преди време бях чела книга с любопитни истории за българските писатели. И не помня вече кой от нашите класици никак не обичал излетите сред природата. Един път обаче му се наложило да отиде на гости на нечия вила и току-що седнал под асмата, птица му се изцвъкала на новия костюм. Общо взето по подобен начин стоят и моите взаимоотношения с природата. Колкото пъти склоня да отида на някакъв пикник или безобидна разходка, винаги се завръщам нахапана от всевъзможни гадини, с одрани крака и ръце и всякакви такива неволи. И въпреки че не изпитваме взаимна любов с природата, понякога се налага да се срещнем и да се поздравим от уважение.

Едно такова неочаквано рандеву ми се случи по време на посещението ми в националния парк „Плитвишки езера” в Хърватска. Както при всяка подобна визита, в началото бях настроена скептично към идеята, че вместо да седна някъде да си пия кафето, трябва от ранно утро да подскачам като коза по разни пътечки, да ме кацат насекоми и да се преструвам на особено очарована от пейзажите. Само дето този път не ми се наложи да симулирам, защото още от влизането си в парка останах без думи. Бях абсолютно неподготвена за подобен челен сблъсък с автентичната красота на природата. Спиращите дъха гледки са буквално навсякъде и в един момент изгубваш представа за реалността и се питаш дали не си попаднал в нещо като изгубения свят, описан от Артър Конан Дойл. И ти е трудно да повярваш, че точно на територията на парка през пролетта на 1991 г., по време на разпадането на Югославия се е разиграл първия въоръжен конфликт, в който са дадени жертви. Друга стряскаща подробност, за която не знаех предварително е, че по време на войната целият район е бил миниран, но въпреки уверенията на властите, че днес теренът е чист, аз все пак бих имала едно наум.

Плитвишките езера са обявени за национален парк през 1949 г., а 30 години по-късно са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. За първи път названието Плитвице е записано от свещеника Доминик Вукасович през 1777 г. Общата площ на 16-те езера е 217 хектара, от които три четвърти се падат на двете най-големи – Козяк и Прошчанско. Всяко от езерата си има собствено име и свързана с него легенда, като повечето от митовете са за удавени при различни обстоятелства хора и животни. Любопитна е историята на Гавановац, според която на дъното се намира златно съкровище. Не ви съветвам да се пробвате да го търсите, защото ако съществуваше наистина, досега много по-предприемчиви хора щяха да са го открили. За мен обаче най-интересно се оказа езерото Калуджеровац, което се намира в близост до едноименна пещера. Според преданията в нея живеел монах-отшелник, когото местните хора ползвали за нещо като психолог и съветник. Може би малцина знаят, че районът на Плитвице е използван като снимачен терен за екранизациите на романите на Карл Май от 60-те и 70-те. А Винету и Поразяващата ръка са търсели съкровището в Сребърното езеро точно във водите на Калуджеровац.

Не знам дали бих се върнала отново там, но в две неща съм абсолютно сигурна – никога няма да забравя лазурно синята вода на езерата и ако отново има вот за определяне на 7-те природни чудеса на света, моят глас ще бъде твърдо за Плитвице.

13 юли 2013 г., “Формално”