Печ – порцелан, Вазарели и няколко слоя история

Имало едно време… Така започват по-голямата част от класическите приказки. Въпросното начало е особено подходящо за мястото, с което искам да ви запозная този път. За разлика от останалите си събратя, Печ не е типичният австро-унгарски град. Тук католическият дух и виенският сецесион са примесени с щипка средиземноморски амбиент, като за това си има и съвсем логично обяснение. С течение на вековете са се натрупали няколко пласта история, които щедро се разкриват пред очите на днешните туристи.

Началните сведения са от римско време, когато градът се е наричал Sopianae, като все още са видими и части от античните аквадукти. Мястото е и едно от първите християнски средища, като за това свиделства некрополът, който се намира на площад “Св. Стефан”. Гробницата е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и любопитното е, че е декорирана със стенописи, изобразяващи библейски сцени с Адам и Ева, дървото на живота и Св. пророк Данаил. Хубавото на Печ е, че всичко е разположено на няколко крачки разстояние. И само с едно завъртане вече си попаднал в съвсем различна епоха. Ако погледнеш през рамо, ще се озовеш в Средновековието, където те очакват класическа катедрала и замъкът на местния владетел. Именно по това време градът започва да се оформя и като културен център. Местният университет е създаден през 1367 г., а около 10 години по-късно най-популярният унгарски средновековен поет Янус Панониус става главен архиепископ на Печ.

По-късно градът бива окупиран от войските на Османската империя, които са го използвали като база за подготвяния поход към Виена. Със сигурност периодът не е бил един от щастливите, но пък това чуждо владичество е дало на Печ един по-различен облик. В наследство са останали две джамии, които са единствените мюсюлмански храмове в Унгария. Главната е превърната в музей, като на купола й съжителстват кръст и полумесец и по този начин се родее със “Света София” в Истанбул. Другата джамия, която е малко встрани от центъра, продължава да е действащ храм.

Но стига сме се занимавали със суха история, колкото и да е важна, все пак Печ е познат преди всичко като средище на изкуството и науката и дори преди седем години е бил избран за Европейска столица на културата. Запазената марка на града е фабриката “Жолнай” – производител на рядък вид порцелан и керамика, които са били прочути из кралските дворове. И тук не става въпрос само за съдове и фигурки, а най-вече за изрисуваните със специална техника плочки, с които са били облицовани фонтани, покривите на редица сгради и всякакви забележителности из цялата Австро-Унгарска империя. Днес в района на фабриката се е оформил цял артистичен квартал, където сред невероятните декорации съжителстват музеи, галерии, факултети на местния университет, кафета, куклен театър и планетариум. За съжаление мястото е подходящо за посещение през топлите месеци от годината, защото голяма част от красотите на Жолнай са опаковани, за да бъдат предпазени от студа. Въпреки това обаче атмосферата е приказно неповторима и пъстротата създава настроение дори и през намръщените дни.

Личното ми откритие обаче беше, че Печ е родното място на един от интересните за мен художници – Виктор Вазарели. Къщата му не е оцеляла през годините, но въпреки това има създаден малък музей, който съдържа както негови ранни работи, така и едни от най-известните му шедьоври. Трябва да призная, че колкото и да харесвам картините му, в един момент се почувствах като Алиса в страната на чудесата сред всичките тези оп арт творби.

И напълно замаяна се отправих към улица “Кирали”, която е чудесно място за завършване на тура в компанията на чаша кафе и щрудел с мак.

17 февруари 2017 г., “Формално”