Париж x 6

По някакво необяснимо стечение на обстоятелствата, цялата ми фамилия е франкофонска. Още на 4 години бях убедена, че качествените панделки на точки се купуват от Париж. Осем години в училище се борих с френския правопис и пеех възторжено Марсилезата и Sur le pont d’Avignon. И въпреки пристрастията ми към Камю, Сартр и Борис Виан, някак не успях да се превърна в истински франкофил, колкото и изискано да ми звучеше френското „р“. По тези причини срещата ми с Париж беше по-скоро семейно-традиционна, отколкото нетърпелива и изпълнена със страст.

Първи ден – като хардкор японски турист, но без последен модел Никон, се озовавам в Лувъра. Няма да се спирам на надбягването с тълпите и ръгането с лакти, за да видя Мона Лиза, Венера Милоска и „Умиращият роб” на Микеланджело. Оставям аристократичния кич в покоите на Наполеон III на американците и източно-европейските богаташи, които скицират идеи за поредното ново обзавеждане. Моят личен шедьовър се нарича Гном върху охлюв и представлява невзрачна бронзова пластика, направена във Флоренция през XVI в. Скоро прочетох, че въпросното джудже има брат – Гном върху бухал, който се намира в музея „Виктория и Албърт” в Лондон. За финал не пропускам котешките мумии в Египетската секция и хапвам сандвич с печени зеленчуци на пода в централното фоайе – много е декадентско.

Втори ден – на мушка е друга градска легенда – Нотр дам дьо Пари. С изплезен език и сърцебиене се озовавам на върха на катедралата. Не знам къде и как е тренирал Квазимодо, но явно е бил доста як пич. Казваме си здрасти с гаргойлите и се снимаме за спомен. А гледката наистина спира и малкото дъх, който ми е останал.

Трети ден – най-после се запознавам и с Айфеловата кула. Няма по-вълнуващо нещо от това да седнеш на близката трева и да си спретнеш малък пикник. Най-важното е да си направиш артистична снимка, на която освен символа на Париж, се виждат и любимите ти кецове.

Четвърти ден – време е за доза революция. Какво по-подходящо място от площада на Бастилията, където все още ми се иска да има надпис „Тук ще се танцува“. Може да се отбиете и на Конкорд и да си представите времето, когато вместо Египетския обелиск е била гилотината, а другарите революционери са се забавлявали по толкова изтънчен начин. Разбира се, маслинката в мартинито, е килията на Мария-Антоанета в Консиержери, където младата любителка на пасти, е редила прословутия съдбовен пасианс. Между другото, на мен ми е излизал няколко пъти, но желанията ми не са се сбъднали досега.

Пети ден – стигнахме и до интелектуално-бохемското лице на Париж. Мястото е само едно – Латинския квартал. Пих едно кафе в известното Cafe de Flore, където са се събирали хората около Сартр и Симон дьо Бовоар, но за съжаление компанията не предразполагаше към философски диспути или просто беше много рано сутринта.

Шести ден – непременно вижте Париж в неделя. Цели семейства карат ролери по улиците, други си правят състезания във фонтаните с лодки с дистанционно управление. А ти можеш просто да поспиш на пейка в Люксембургската градина или да надничаш тайно в двора на Роден. Друг вариант е да посетиш Клиши. Не знам защо, но Хенри Милър е написал цял роман за него, вероятно има някаква причина.

По време на третото си посещение във френската столица /по съвета на приятел, ще пропусна второто/, много ми се иска да стигна и до гробището Пер Лашез заради Оскар Уайлд и да се разходя драматично като Мария Шнайдер по онзи мост от „Последно танго в Париж“.

4 февруари, 2012 г., “Формално”