(Не)фатална свръхдоза Моцарт

Кое е първото нещо, което ти идва на ум, когато чуеш Залцбург? – Моцарт, разбира се. И повярвай ми, докато си там, няма да го забравиш дори и за минута. Само един ден в китния му роден град е достатъчен, за да махнеш завинаги „Малка нощна музика” от телефона си, или да ти прилошава само при вида на кръглите бонбони с неговия лик. Даже и ако успееш да избегнеш някак уличните музиканти с моцартов аутфит, които дебнат на всеки ъгъл, бъди сигурен, че строгият поглед на Волфганг Амадеус ще те гледа дори от салфетката на сандвича ти.

Ако все пак си заклет фен на великия композитор, трябва да започнеш разходката си от родната му къща. Намира се в сърцето на стария град и няма как да я пропуснеш не само заради жълтия й цвят. Въпреки че семейството на Леополд Моцарт е живяло под наем само на третия етаж, музеят е разгърнат в цялата сграда. Това според мен обяснява и оскъдната експозиция. Общо взето ще се насладиш на огромни и полупразни стаи, в чиито ъгли прашасва някой нещастен артефакт, свързан с живота на невръстния Волфганг. Тази обиколка ми беше достатъчна, за да си спестя визитата в другата къща на композитора, носеща гръмкото име – Резиденцията на Моцарт. Но, за да си забиеш фаталната свръхдоза, трябва непременно да посетиш една от т.нар. концертни вечери. Машината на времето ще те пренесе в един от най-старите ресторанти в Европа. Там ще ти пеят на ухо арии от „Дон Жуан”, „Сватбата на Фигаро” и „Вълшебната флейта”, докато преяждаш със специалитети от 18 век.

Иначе Залцбург е доста приятен бароков град и има най-прекрасните калдъръмени улички, които някога съм виждала. Най-подходящото време за посещение е късната пролет или ранното лято, за да можеш да усетиш атмосферата на живота на открито. Задължително се отбий в двореца Мирабел, който има достойни за възхищение градини. Това от устата на ърбън човек като мен, е наистина голям комплимент. Ако се случиш по време на Великденските празници, градините са чудесно място за организиране на лов на шоколадови яйца. Впечатляваща гледка се разкрива от крепостта Hohensalzburg. За да се изкачиш до нея, можеш да ползваш симпатично влакче за 10 евро или да тренираш алпинистките си способности. В замъка те очакват внушително количество зали, златни спални и други чудесии. За мен обаче изненадата беше Музеят на марионетките, някои от които танцуват дори кан-кан.

Престоят ми в това алпийско бижу беше твърде кратък и обилно напоен от дъжд, но това не попречи на Залцбург да заеме едно от челните места в личния ми пътешественически списък. И въпреки бруталната експлоатация, Моцарт е все още мой любим композитор и винаги с удоволствие си припомням „Амадеус” на Милош Форман.

14 април 2012 г., “Формално”