Неапол и изкуството да простираш

Не знам кой пръв е изрекъл фразата „Виж Неапол и умри!“, но както се чудеше в един от пътеписите си моят преподавател проф. Марко Семов, и аз така и не разбрах защо някой трябва да умира, след като се срещне с този град. Той безспорно е мястото породило най-противоречиви чувства у мен. От една страна налице бяха всички отличителни белези на италианските градове, които ги правят толкова привлекателни за мен (да не говорим, че тук пих най-хубавото еспресо, при това на цени доста по-ниски от тези във Варна), но от друга южняшката хаотичност и немарливост убиха всяка възможност за някаква любов между нас. Спомням си, че преди години градът беше във всички новини, заради някаква криза с боклука. Е, мисля си, че този проблем продължава и до днес. Трудно е да изпиташ удоволствие от разходката по иначе очарователните малки улички, когато трябва да заобикаляш купища отпадъци, кучешки изпражнения и да внимаваш да не бъдеш пометен от някой мотоциклет или пък да не се блъснеш в простор с развети гащи.

За прането на Неапол мога да напиша отделен текст, защото това е запазената марка на града. Няма начин да не сте попадали на кадри с емблематичните дрехи, които висят по средата на всяка улица. За мен беше особено вдъхновяващо да видя този специфичен стил на простиране, защото именно тази домакинска дейност е сред любимите ми, защото там мога да проявя някаква креативност.

Ако се случите в града в неделя и сте навън в предобедните часове в някой нетуристически квартал, със сигурност ще обърнете внимание, че по улиците се движат предимно мъже, които задължително оглеждат всяка преминаваща жена. Не знам дали това е част от някаква традиция, но няма начин да не се почувствате като Моника Белучи в „Малена“ под тежестта на погледите им. Но стига вече лирични отклонения и критики, време е да премина към съществената част – забележителностите. Предлагам обиколката да тръгне от историческия център и Spaccanapoli, защото така можете да усетите истинския неаполитански дух, каквото и да означава това. Тук се намира и една от най-интересните църкви, които съм виждала – Gesu Nuovo. Не знам защо повечето туристи намират фасадата за невзрачна и дори отблъскваща, но за мен именно тя заслужава внимание, а не кичозния бароков интериор. Докато все още сме на религиозна вълна, не пропускайте и църквите по Via Tribunale. San Lorenzo Maggiore не се отличава по нищо от традиционните католически храмове, но според легендите Джовани Бокачо именно тук е срещнал за пръв път любимата си Фиамета – по време на неделна меса. Далеч по-ексцентрична е малката църква Santa Maria delle Anime del Purgatorio ad Arco, където се намира специално подземие (хипогей) с човешки останки. Във въпросната крипта се извършвал ритуал, според който с помощта на молитви се съкращавал периода на престой на душите в чистилището.

Ако все пак това не ви е достатъчно зловещо или пък детската ви мечта е била да се занимавате с антропология, отидете в старото гробище Фонтанеле, което се намира в пещера. Според историческите източници костницата води началото си от 16 в., когато в града се преместват испанците и се появява нужда от гробищни парцели. Местните обаче продължавали да настояват да бъдат погребвани в своите местни църкви и за да се освободи място, по-ранните останки били премествани във въпросната пещера. По-късно там били заравяни и жертвите на епидемиите от чума и холера, както и бедняците. Едва през 1872 г. отец Гаетано Барбати наредил всички скелетни останки да бъдат описани и каталогизирани. Те остават на повърхността и се съхраняват в импровизирани крипти и кутии върху дървени рафтове. Благодарение на тази инициатива в Неапол възникнал цял култ и неговите поклонници редовно посещавали гробището, почиствали черепите, говорели си с тях, носели цветя и т. н. Но през 1969 г. тогавашният кардинал на Неапол решил, че този култ е извън каноните на католицизма и затворил костницата. Друга чудата забележителност е капелата „Сан Северо“. В нея освен редица скулптурни шедьоври от XVIII в., можете да видите и двата анатомически модела, изработени от Джузепе Салерно.

Усещам как вече имате нужда от глътка свеж въздух, затова ви предлагам дълга разходка по Lungomare Caracciolo. Освен да се щракнете на фона на луксозни яхти, замъци и море, можете да си направите и здравословен джогинг. Повярвайте ми, ще оцените загрявката, защото ни предстои изкачването на Везувий.

19 април 2014 г, “Формално”