Краков – да се срещнем под овена-музикант

Като цяло не харесвам особено историческите филми и сериали, защото обичам да се информирам за миналото от автентични източници. Когато бях малка обаче следях с интерес една полска поредица „Знакът на орела”, като действието обхващаше периода 1308-1331 година. Главният герой, рибарският син Гниевко, от детските си години се оказва в центъра на историческите събития, свързани с обединението на Полша от крал Владислав I и борбата против немското владичество. По време на пребиваването ми в Краков още с посещението на първата забележителност, в главата ми изплува споменът за този сериал.

Средновековният дух витае из целия стар град, но особено се усеща при Флорианската порта, която представлява единствената запазена част от крепостната стена. Зад нея се намира The Barbican, защитно съоръжение, което е издържано в архитектурен стил, повлиян от арабите, и дори в съвремието се счита за образец на военната инженерна мисъл. В днешно време там се устройват рицарски турнири, танцови забави и други исторически възстановки. След като заобиколите един от най-лудите улични музиканти, които съм срещала – този човек свири някакъв полски фолклор на всевъзможни инструменти, тръгвате по улица „Флорианска”, за да се озовете на Главния площад в Краков. Въпреки внушителния си размер, площадът изглежда някак претъпкан със сгради, паметници, хора и каквото се сетите още. На пръв поглед всичко е като нахвърляно безразборно, но хаосът не дразни, дори не усещаш как се прехвърляш от едно нещо на друго и едва насмогваш със снимането.

В центъра се издига паметникът на Адам Мицкевич, който е бил демонтиран от нацистите по време на Втората световна война, но за този период няма да става дума в сегашния ни разказ. Интересна е огромната отрязана глава, полегнала до основата му. Рових навсякъде, но не можах да открия каква е нейната история. Любопитство предизвиква и овенът-свирач, кацнал на една колона за лепене на афиши. Чудя се как анималистичната статуя не се е превърнала в популярно място за срещи. Не съм сигурна, но мисля, че във фигурата на свирещия овен има препратка към легендата за тръбача от катедралата „Света Мария”, която заема единия край на площада. Основна атракция за туристите е звукът от тръба, който се разнася на всеки час от една от кулите на катедралата. Според митовете, преди 700 години татарите нападнали изненадващо Краков и първоначално били забелязани от стражата, намираща се на кулата на църквата. Стражът подал сигнал към защитниците на града, но вражеска стрела го улучила в гърлото. Така, до ден днешен, сигналът се свири до мястото, където е бил прекъснат. Няма да се спирам на други подробности за църквата, както и за останалите 120 религиозни храма в града. Последният акцент върху площада, на който ще ви обърна внимание е Sukiennice. Впечатляващата сграда е първият в света мол. Там през 14 век местните дами са ходили на шопинг за дрехи и платове. Не знам кои са били актуалните дизайнери по онова време и дали е имало сезонни намаления, но качеството е било гарантирано. Съвременната сграда няма нищо общо със своя първоначален вариант, защото ренесансовата й архитектура е била променяна няколко пъти. Последният ремонт е направен в средата на 2010 г. В съвременния си вариант Sukiennice представлява хале, през което минава уличка, а от двете й страни са разположени множество щандове за сувенири.

Кралският дворец „Вавел” е нещо като полския Камелот, преданията свързани с него са толкова много, че и досега не знам как не е попаднал в масовата култура. Според легендите князът, който е основал Краков, убил страшния дракон Вавел, живеещ в подножието на хълма. Днес дори може да се посети пещерата, за която се е вярвало, че е убежище на ужасяващия звяр. Иначе в самия дворец можете да минете кратък курс по полска история, да разгледате будоарите на кралските семейства, да се наслаждавате на колекция от фламандски гоблени и всякакви други арт шедьоври. В момента в замъка може да се види картината на Леонардо „Дамата с хермелина”, която е била закупена през 1800 г. от принц Adam Czartoryski за частната му колекция. И така хобито на полския аристократ е превърнало Краков в един от шестте града в света, които притежават картини на великия Леонардо.

Докато обикаляме из потайностите на средновековния Краков, нощта отдавна се е спуснала и е време да пробваме някой от десетките видове водка, които се предлагат из многобройните барове и клубове.

5 октомври 2013 г., “Формално”