Когато Гранада изгуби цялата си веселост

Преди да отида в Андалусия, единственото депресиращо нещо, с което свързвах тази жежка испанска провинция, бяха пиесите на Федерико Гарсия Лорка и най-вече “Домът на Бернарда Алба”. За Гранада бях чувала, че е огнено място, изцяло подчинено на фламенкото и страстта. Изненадващо обаче при моето пристигане градът сякаш е изгубил цялата си веселост и дъждът не спира да се лее като в митичното Макондо. В разгара сме на пролетта, но планината Сиера Невада е покрита със сняг, въпреки че стартовете от световната купа по ски приключиха преди повече от месец. Ако някога съм се оплакала от тълпи туристи, сега е моментът да застана засрамено в ъгъла и да се покая за лошите си думи.

В пътешественическите сайтове и блогове кварталът Албайсин обикновено е представен като огромен мравуняк, в който туристите пъплят из тесните улички, ръгат се с лакти, докато щракат с камери и телефони. Атмосферата в слънчевите дни наподобява мароканските “медини” с белите къщи, магазинчетата за сувенири и подправки и сгушените кафенета. Сега едва срещам някой заблуден минувач, скрит под дъждобран или огромен чадър и внимаващ да не се подхлъзне на мокрия калдъръм. Всичко е странно притихнало и дори цветята, наредени по стените на сградите, стоят някак избелели под дъждовните капки.

За щастие все пак сме в Испания и сиестата изглежда е задължителна дори за облаците. Използвам следобедният им сън, за да отскоча до Алхамбра, защото да отидеш в Гранада и да не видиш дворцовия комплекс на династията Насрид, е същото като онова за Рим и папата. Преди време, когато трябваше да се гласува за Седемте чудеса на съвременния свят, без колебание дадох своя вот за Колизея, но сега още на входа започнах да поставям под съмнение избора си. Ако някога сте искали да попаднете в света на Шехерезада и нейните приказки от 1001 нощ, сте се озовали на правилното място. Малко отклонение преди да влезем в покоите на мавърските владетели – билети се намират трудно и е важно да ги резервирате най-рано три месеца предварително – за комплекса на Насридите се идва в точно определен час и не бива да закъснявате.

За тези, които обичат да им се говори с цифри – Алхамбра е съвкупност от няколко двореца и джамия (превърната по-късно в катедрала), свързани от алеи и градини, 1730 метра крепостни стени, 30 кули и четири основни порти. Ако влезете през Вратата на справедливостта, ще се озовете сред останките на старата цитадела – Алкасаба, от чиято стражева кула се открива чудесна панорамна гледка към Албайсин и реката Даро. Дворцовият комплекс ще ви омае с разкош, филигранни дърворезби, фигурални елементи, фонтани, водни огледала и пищна растителност. Интересна е историята на т.нар. Двор на посланиците, където според легендата представителите на чуждите държави били държани на яркото слънце преди да бъдат приети от мавърския владетел в полутъмната зала. Най-привлекателното място за туристите безспорно е вътрешния двор с лъвовете, където са подредени 12-те митични животни, подпирали трона на цар Соломон.

След края на арабското владичество Алхамбра става резиденция на испанските крале, като по поръчка на Карлос I (Карл V) ученикът на Микеланджело – Педро Мачука, построява още един дворец. Днес в него са разположили колекциите си Музеят на Алхамбра и Гранадски музей на изящните изкуства.

В никакъв случай не пропускайте и лятното пребивалище на мавърските монарси – Хенералифе, където можете да прекарате още няколко часа сред лабиринтите на невероятните градини.

Небето отново започва да придобива 50 нюанса сиво, но докато облаците все още се прозяват, предлагам да скокнем до внушителната градска Катедрала, в чиято капела е погребана испанската кралица Изабела Кастилска – по-известна по света като работодателката на Христофор Колумб, т.е. отпуснала е грант за откриването на Америка.

И както казва Маркес в “Сто години самота” – дъждът вече беше преситил сетивата ми, така че за финал поседнах до статуята на Лорка и се замислих дали всъщност това не са сълзите на Гранада за убития на нейната земя поет… оказва се, че не само България убива своите.