Клишета, карнавали и канали

Неотдавна на бира със стар приятел се разговорихме за Венеция и вечната тема кога е най-подходящото време за посещение заради миризмата на каналите. Повечето хора са за зимните месеци, най-вече заради традиционния карнавал през февруари. Туристически справочник от 1500 г. посочва май като идеалния период за пътуване. Лично аз бях през най-горещите дни на август и трябва да призная, че не усетих нищо, въпреки почти ловджийското си обоняние.

„Как сте, как сте госпожа в тия трудни времена?” се пееше навремето в любимото ми парче на „Клас” – „Госпожа Емилия”. Винаги съм свързвала Венеция с някаква старомодна романтика, подобна на тази от песента. Може би и по тази причина си я бях оставила в плана за пътешествия за времето, когато ще бъда заслужил пенсионер. Срещата ни обаче се случи доста по-рано, но никак не съжалявам за това.

Едва ли има друг град толкова обременен с клишета, колкото е Венеция. И което е най-странното всичките са верни, без обаче да отнемат нито частица от спокойната й, като на вечната Амбър, красота. Няма да ви занимавам с баналности като площада Сан Марко, нахалните гълъби, Моста на въздишките или Двореца на дожите. Тях ще си ги намерите и без моята помощ. Мога да ви бъда от полза, ако искате да посетите музея на Пени Гугенхайм, чиято колекция представлява истинска перла в короната за ценителите на съвременното изкуство. За класиците препоръчвам галерията „Академия”, където можете да се насладите на „Бурята” на Джорджоне. И за да подсиля интереса ви, ще спомена, че този изумителен шедьовър, е сред любимите картини на лорд Байрон.

Като любител на мистериите от всякакъв вид, съм особено горда с персоналното си откритие на малко известна забележителност. Става въпрос за дворец, разположен на Канале гранде, който местните жители смятат за прокълнат. Според тамошните градски легенди, къщата носи нещастие на собствениците си. Преди повече от 500 години, семейството на Джовани Дарио от Далмация се преселило във Венеция. Родът не бил от най-заможните, но Дарио бил дълги години на служба в Константинопол, където понатрупал прилично богатство. По негова идея, с помощта на италиански архитект през 1487 г. бил построен великолепен четириетажен дворец на Канале гранде. Джовани Дарио имал извънбрачна дъщеря Мариета, която се омъжила за Винченцо Барбаро, произхождащ от уважаван род. Той много харесал въпросния дворец и го купил от тъста си. Не след дълго бизнесът на Винченцо започнал да пропада и той изгубил всичко. Съпругата му Мариета починала от скръб и бедност. От този момент къщата се свързва само със зловещи легенди и още по-мрачни човешки съдби. Признавам си, че след като се запознах по-подробно с историята на двореца, в суеверните приказки може и да има някаква истина. И въпреки солидното си антропологическо образование не се престраших дори да го снимам.

А докато се разхождате из безкрайния лабиринт на венецианските улички, бъдете внимателни на хлъзгавите плочки около каналите. Особено ако не можете да плувате като мен, защото е почти сигурно, че наблизо няма да има някоя Памела Андерсън да ви спаси.

9 юни, 2012 г., “Формално”