Катания – говори ми тихо за… каноли

Градовете са като хората – при някои любовта те връхлита от пръв поглед, на други им отнема време, докато открият път към сърцето ти. При местата си има и редица предимства – там не се налага да бъдеш моногамен и можеш да отпуснеш на воля душата си. Също така градовете не ти се натрапват, не те омайват с празни приказки, а те прелъстяват бавно и безмълвно, оставяйки те да ги откриваш с всичките си сетива.

В този смисъл странна беше и връзката ми с Катания. Първото впечатление се оказа катастрофално – още със слизането ми на гарата ме блъсна познато дежавю от Неапол. Навсякъде като забравена коледна украса надничаха хартии, найлонови торбички, празни бутилки и какво ли още не. И като за капак липсваше единственото колоритно нещо – веещото се по средата на улиците пране.

Въпреки първоначалния шок обаче реших да дам шанс на Катания, защото още с вечерята разбрах, че ме очаква истинска кулинарна вакханалия. Не че в другите части на Италия храната не е апетитна, но тук си припомних вкуса на истинските плодове и зеленчуци – расли под лъчите на слънцето, далеч от всякакви евростандарти. В който и ресторант да попаднете, няма да сбъркате, ако поръчате местната Pasta alla Norma, чиято основна съставка са най-сладките патладжани, които съм яла от години, плюс чери домати и сирене рикота. Като стана въпрос за него, не мога да подмина и най-големия деликатес, който и досега смущава вкусовите ми рецептори – става въпрос за т. нар. каноли. Това са тестени фунийки, пълни обикновено със смес от въпросната рикота и гарнирани с бадеми, шамфъстък или парченца шоколад. В днешно време рецептата е модернизирана и пълнежите варират от шоколад до ванилов или портокалов крем, но за мен истинската наслада се крие в добре изпечената обвивка, която има неповторим вкус. Не подминавайте и аранчините – пържени оризови топчета с моцарела, гъби, месо – които стават както за закуска, така и за по-лека вечеря. Няма нужда да споменавам, че всяко хапване се полива задължително с вино или еспресо, според това в коя част от деня се намирате.

И както са казали народните мъдреци, че храната прави борбата, идва ред на традиционната разходка. Предлагам да започнем от централния площад, където се намира величествена статуя на… слон. Животното е символ на града от незапомнени времена и е свързано няколко легенди – от полумитичната личност Хелиодор, който можел да се превръща в слон, до намерените при разкопки праисторически слонове-джуджета, от които пък се смята, че е тръгнал митът за циклопите. В по-късните векове се е мислело, че скулптурата предпазва града от врагове, чумни епидемии, природни бедствия и т.н. Може пък и да има доза истина, след като е оцелял и до ден днешен, въпреки че 17 пъти е заливан от лавата на Етна.

На същия площад се намира и най-впечатляващата катедрала в Катания. Храмът носи името на покровителката на града Св. Агата и е известен с това, че притежава третата най-голяма камбана в Италия след базиликата „Св. Петър“ във Ватикана и Дуомо в Милано. Въпреки че не успях да я зърна, мога да ви уверя, че напълно вярвам на информацията, защото жизнерадостният звън в 5 сутринта още кънти в ушите ми. Докато сме още на религиозна вълна, няма как да пропуснем и Бенедиктинския манастир, който представлява архитектурен комплекс в доста интересен стил, защото има преплетени и арабски елементи. Сега в по-голямата част се помещава хуманитарният факултет на Университета в Катания и можете свободно да се разходите из сградата и да си припомните студентските години заедно с младите хора в двора. Иначе самото висше училище е най-старото в Сицилия, а основната сграда е една от забележителностите и се намира в непосредствена близост до централния площад.

Ако сте любители на бароковата архитектура, несравнимо удоволствие ще ви достави и разходката по Via dei Crociferi. От двете й страни са наредени като нанизи църкви и други сгради в този стил, като в края е разположена Villa Cerami.

В спомените ми Катания завинаги ще си остане и град на музиката. Не само защото е родното място на Винченцо Белини, а и поради многото улични свирачи на квадратен метър. Не съм виждала по-голяма конкуренция, дори и на организирани надсвирвания. Дори домакинът ни Джулио също беше музикант и всяка сутрин имах привилегията да се събуждам с неговите изпълнения на пиано.

Ако трябва с една дума да опиша усещането си за Катания – това е съзерцание. Дали ще отпиваш кафе на главния площад и ще зяпаш туристите, ще четеш на пейка в парка Белини или ще въздишаш по кактусите в Ботаническата градина, животът си тече на скорост, която вече напълно сме забравили. Тук няма забързани, начумерени и изнервени хора, дори рядко ще срещнеш групи, забили нос в телефона. Все още е на почит онова истинското общуване, при което се гледаме в очите, държим се за ръце и се смеем без помощта на глупави емотикони. Чудесно място да остарееш, дори и Кръстникът беше на това мнение.

18 април 2016 г., “Формално”