Догодина по същото време… в Будапеща

Вече минаха девет години откакто въоръжена със спален чувал, четка за зъби и малко евро в джоба, тръгнах на кратко пътешествие до Унгария. И въпреки че сега живея на 180 км от Будапеща, още си спомням с вълнение първото си посещение като обикновен турист. Повод за пътуването беше фестивалът Sziget, който вече 20 години събира всички стилове в модерната музика и среща на едни и същи сцени мегазвезди и редови изпълнители. Няма да се спирам подробно на него, но само ще вметна, че тази година едни от хедлайнерите ще бъдат легендите на бритпопа The Stone Roses. Да предположим, че вече си заинтригуван и си готов да опънеш палатка на фестивалния остров. Ще дойде ден обаче, в който ще ти омръзне да търчиш от концерт на концерт и купонът да тече нон-стоп в спалнята ти, тогава идва времето за разходка из Будапеща.

Пътуването с метро е бързо, удобно и сравнително лесно, защото можеш да се ориентираш по карта. Не разчитай много на контактите с жителите на унгарската столица, тъй като още докато чуят „Excuse me”, обръщат глава и те подминават. Няма да ти свърши работа и умението да четеш, защото повечето думи и наименования представляват сложен наниз от съгласни и гласни, минимум 10 на брой. Но това не трябва да те отчайва, дори и да си се почувствал като герой от онзи стар виц – „А те като знаеха езици, оправиха ли се?“. Можеш да се ориентираш с помощта на други туристи, или в най-добрия случай да си намериш персонален преводач.

Разходката ти задължително трябва да започне от техния Лъвов мост или както там се казва. За да достигнеш обаче до историческата част, трябва да ползваш лифт или да тренираш ходене с препятствия няколко километра. Сред задължителните спирки е храмът „Матиаш”, който съществува от XIII в. В него са короновани всички унгарски крале. На площада в близост до готическата църква е монументът на Ищван I, който е въвел християнството в Унгария. Пак там можеш да се качиш на кулите на Рибарския бастион и да се наслаждаваш на града. Оттам се вижда сградата на парламента, която е най-голямата забележителност на Будапеща. Внушителната постройка в неоготически стил е построена в началото на XX в. Простира се на площ от 18 хиляди кв.км и има 691 помещения.

В старата част на града можеш да се отдадеш на туристически гуляй и да похапнеш истински гулаш или пък другия прехвален специалитет – паприкаш. Паприкашът за мен си е една проста яхния с месо и картофи, но коя съм аз, че да споря с готвачи от ранга на Джейми Оливър. Ако си скътал пари за шопинг или само искаш да разходиш марковите си дрешки, трябва да минеш по „Ваци“, която е нещо като софийската „Витошка”. Дори да си се уморил, отскочи до Площада на героите, където се намират статуите на всички унгарски владетели от крал Арпад насам. Вдясно е зоологическата градина, циркът и Видам парк, построен навремето по модел на Пратера. Повечето от атракциите му са доста ретро, но със сигурно ще се посмееш и ще си припомниш филмчето от детските си години – „Призраци под виенското колело“.

Време е да се разделим с аристократичната Будапеща, която по подобие на истинските благородници не е твърде гостоприемна, но за сметка на това е незабравима. И догодина да се видим там – обещавате ли?

17 март 2012 г., “Формално”