Дъблинчани, а вие чели ли сте “Одисей”?

Да си призная честно не съм виждала друга държава да се гордее толкова с писателите си, колкото Ирландия. „Irish Writers” дори е регистрирана търговска марка и в магазините за сувенири можете да купите всевъзможни джунджурии, декорирани с ликовете на Джеймс Джойс, Оскар Уайлд, Самюел Бекет или Бърнард Шоу. Лично аз се сдобих с комплект карти за игра, който прави реденето на пасианси или сантасето с баща ми далеч по-интелектуално занимание. Странното е, че даже в Англия не забелязах чак такъв култ към Шекспир, а със сигурност няма човек, който дори и да не е чел, поне да не е чувал за „Хамлет” или „Ромео и Жулиета”. И докато се снимах пред статуята на Джеймс Джойс се сетих, че според проучване, британците най-често лъжели, че са чели „Одисей”, за да изглеждат по-интелигентни. Не знам в действителност колко хора са прочели тази книга, аз все още събирам куража да го направя, а преди време дори бях обявила, че съм готова да се влюбя в мъжа, който ми я подари. Каквато и да е истината обаче, „Одисей” със сигурност е най-известното ирландско произведение след The Book of Kells, за която ще стане дума малко по-късно.

Дори и да не сте отдаден фен на Джойс горещо препоръчвам да се запишете на обиколката Dubliners. Ако случите и хубаво време, това ще е най-малко депресиращото нещо, което можете да изживеете в Дъблин. След като се въоръжите с айпод, слушалки и карта, можете да изберете и колко екстремно да се включите в тура като вариантите са между 2 и 10 часа. А приключението наистина си струва, защото не само ще посетите местата, където се случват историите от „Дъблинчани”, но и докато се разхождате си ги припомняте благодарение на драматизациите, направени специално за тура на актьорите от театър Wonderland, водени от Barry McGovern. Единственият недостатък на обиколката е, че не са включени всичките 15 разкази от сборника и може да пропуснете някой от любимите си.

Но ако времето е ветровито и дъждовно, а това не е рядкост по тези географски ширини, съществува и друга възможност да обогатите литературните си знания. За целта влезте в Музея на дъблинските писатели. Предупреждавам, че е доста олд скуул и за мнозина може дори да е скучен. Вероятно се нуждае от повече средства, защото в сравнение с другите музеи, експозицията изглежда доста архаично. Въпреки това със сигурност ще научите всичко за ирландските писатели, дори и това, което сте се страхували да попитате. Освен подробности от живота на творците, различни издания на най-известните им произведения, във витрините са подредени и редица артефакти като пишещи машини, лули, телефони.

Вероятно вече ви е направило впечатление, че говоря само за Джойс, а не съм написала нито дума за Оскар Уайлд. Истината е, че авторът на „Портретът на Дориан Грей” остава малко в сянка. Не знам каква е точната причина, но предполагам, ирландците го смятат за нещо като изменник, защото още след дипломирането си в колежа Тринити заминава за Оксфорд и повече никога не се връща в родината си. Все пак можете да си направите снимки пред къщата му на Merrion Square, където днес се помещава Американският колеж, а в парка на отсрещната страна на улицата е полегнала негова твърде замислена статуя.

И не на последно място в списъка с литературни забележителности, е националното богатство – The Book of Kells, която се съхранява в библиотеката на колежа Тринити. Таксата от 9 евро може и да ви се стори необмислено висока. И аз като повечето ни сънародници първоначално реагирах – „Абе как ще дам толкова пари, за да видя една книга”, но по-късно разбрах, че си е струвало всеки цент. The Book of Kells е богато илюстрирана ръкописна книга, създадена от келтски монаси през 800 г. Съдържа четирите евангелия на латински език, но това, което я прави толкова специална са миниатюрите, изобразяващи различни митични създания и животни. Любопитното е, че може би Ирландия е единствената страна, която успешно е успяла да комбинира християнството с традиционната фолклорна култура и друидските легенди са запазени именно благодарение на католическите свещеници. Едно от най-вълнуващите неща обаче в цялата история е, че билетът включва и тур в старата част на библиотеката. Усещането е като да си влязъл в роман на Умберто Еко. Няма такова удоволствие да се разхождаш между лавиците изпълнени с тайнствени книги, ухаещи на прах и старинна хартия.

Но да си дойдем на думата – бихте ли излъгали, че сте прочели някоя книга, само за да направите впечатление?

4 май 2013 г., “Формално”