Да срещнеш Пикасо и Миро на гарата

В епизод на любимия ми ситком The Big Bang Theory, главните герои Шелдън и Ленърд, си купуват прототип на машината на времето, измислена от Хърбърт Уелс. Разбира се въпросният макет е пълна бутафория и само заема излишно място в хола, но това не им пречи да пътуват в различни епохи с помощта на въображението.

Има обаче място, където любителите на пътешествия във времето могат да почувстват, че са сбъднали мечтата си. Това е Палма де Майорка. Достатъчно е само за ден да забравите за плажа, морето и сините вълни и да поемете в северна посока от столицата Палма. За целта се качвате на влакче, излязло сякаш от роман на Жул Верн, чието действие се развива в Дивия Запад. Дори и да не сте стиймпънк фен със сигурност ще се насладите на пътуването до малкия град Солер.

Железопътната линия е построена през 1912 г., а локомотивът е единственият от този тип, който все още се използва в наши дни. Пътешествието отнема около час, а по пътя ще откриете, че Майорка е много повече от палми и безсмислено пържене на пясъка. Ще се окажете заобиколени от планини, които не сте и подозирали, че съществуват на острова. Край прозореца ще се редят апетитни портокалови и лимонови насаждения и през цялото време ще ви се иска да се протегнете и да откъснете няколко. След като преминете и през тринадесетте тунела на Сера де Трамунтана, най-после ще се озовете на гарата в Солер.

Ако вали проливен дъжд, както беше в моя случай, не се отчайвайте, можете да прекарате известно време и на самата гара. И не, тук няма да намерите кафенета или магазини, а галерия, при това с творби на Пикасо и Миро. Сградата е построена още през 1606 г. и при последното реновиране са приспособени две изложбени зали на приземния етаж. Не разбрах каква точно е връзката на Пикасо с градчето, но дядото на Хуан Миро е родом от Солер. По тази причина централното фоайе на гарата е украсено с голям гоблен на художника.

След тази шокираща за мен среща между ж.п.-то и изкуството, градчето като че ли не намери повече с какво да ме изненада. На централното площадче ви очакват традиционните катедрала и фонтан, без които не минава нито един уважаващ себе си испански град. Някъде из уличките ще попаднете и на нещо като малка фабрика за сладолед, където можете да похапнете от локалното производство. Не знам дали поради хладното време, но за мен той доста отстъпваше по вкусност на италианския си роднина. Ако сте фенове на Гауди непременно потърсете сградите на банката и църквата “Свети Бартоломей”, които са проектирани от неговия любим ученик – Хуан Рубио.

И по време на обратното пътуване, когато влакчето спре за почивка, вместо да правите милион снимки за фейсбук, по-добре си откраднете няколко пресни мандарини и лимони. Обещавате ли?

24 май 2012 г., “Формално”