Да пояздиш кон с Атила и Чингис хан

Винаги съм имала особен афинитет към историята и въпреки че навремето не се представих особено блестящо на кандидат-студентския изпит и така се разминах с възможността да стана втория Хайнрих Шлиман, влечението ми остана и до днес. По тази причина не се колебах дълго, когато получих оферта за еднодневен излет до Опустасер – място, за което не само че не бях чувала, а ми трябваше и доста време, за да се науча да произнасям правилно името му. Както се осведомих по пътя, във въпросното селище е била основана Унгария. По-точно техният хан Аспарух, или Арпад, е забил знамето с конската опашка, или каквото там са имали и създал държавата.

Още на входа на историческия парк се намира нещо като нашенската Плевенска панорама, която обаче се казва „Пристигането на унгарците”. Картината е дело на художника Arpad Feszty и е направена първоначално за Световното изложение в Будапеща през 1896 г. Повече информация не мога да ви дам, защото приказката, която върви в залата сигурно е много увлекателна, но познанията ми по унгарски все още са на ниво абсолютно начинаещ. Но недейте да се отчайвате, защото веселбата тепърва започва. Отвън можете да си наемете електрическа кола, като тези на игрищата за голф и да си джиткате на воля из другите атракции.

Предлагам да минете набързо през мемориала на Арпад, защото там няма кой знае колко вълнуващи неща. Любопитно е да разгледате бюстовете на всички унгарски владетели повечето, от които се казват Атила или Бела, като някои от тях имат доста екзотични прически. Не е нужно да се задържате дълго и около останките на някакъв средновековен манастир, освен ако археологията не ви е в кръвта. За мен далеч по-интересни бяха еко-юртите. Къщите, които наподобяват жилищата на предците на днешните унгарци, са с отворен покрив и са дело на архитекта Gyorgy Csete. Вътре са подредени експозиции, които запознават с климата, почвите, флората и фауната на страната, а една от тях дори е превърната в църква.

Още едно кръгче с голф колата и се озовавате в друга епоха – етно село от периода между двете световни войни. Като атмосфера наподобява на Етъра, но тук също можете да видите на живо различни занаятчии, да си купите керамика и да похапнете от прословутите сладкиши с мак. В реставрираните около 15 къщи имате възможност да надникнете в тогавашното кметство, в пощата и дори в старинен фризьорски салон. Приборите, които са се използвали, малко приличат на уредите на светата инквизиция, но съм сигурна, че местните дами са оставали доволни от прическите си.

А ако обичате конете, за нищо на света не пропускайте номадската част от парка. Освен да наблюдавате различни турнири и боеве, можете и вие да пояздите и да стреляте с лък, издокарани в аутфити още от времето на Чингиз хан. Сигурна съм, че унгарските ученици дори и да нямат само шестици по история, само след един ден прекаран в Опустасер, ще са научили много повече за миналото на страната си, отколкото през цялата учебна година.

19 ноември 2012 г., “Формално”