Да обиколиш Европа за 80 минути

В един от любимите ми романи на Жул Верн – „Пътешествие около света за 80 дни” главният герой Филиъс Фог се впуска в околосветско пътешествие в резултат на облог. Той трябва да обиколи земното кълбо точно за 80 дни или по-малко. Искате ли да се хванем на бас, че аз мога да посетя всички европейски държави, или поне 27-те членки на ЕС, само за 80 минути. Като за целта е достатъчно да имам около 15 евро в джоба – толкова е цената на билета за парка „Мини Европа” в Брюксел.

Идеята за парка, който по един елегантен начин пропагандира европейските ценности и идеи, е възникнала още през 1987 г. Държавите сами предлагат с какво да бъдат представени като критериите са – да бъде културна или историческа забележителност, да носи националния характер, но същевременно да отразява и европейския дух. Макетите в мащаб 1:25, са изработени изключително прецизно, като не липсват и най-дребните детайли.

Умалените модели са подредени на географски принцип, като се почне от най-северните точки – Швеция и Финландия и се стигне далеч на юг – Малта и Кипър. В началото на парка е сградата на Европейската комисия – огромно сиво чудовище от бетон и стъкло. Далеч по-привлекателна е съседната кокетна селска къщичка, която се оказва родното място на Европейския съюз. Зад прозорчетата, окичени с перденца и цветя по первазите, Жан Моне в компанията на други политици, са подписали декларацията на Роберт Шуман.

Минавам набързо покрай Айфеловата кула, Биг Бен, каналите на Венеция, кулата в Пиза и други емблематични забележителности. Повечето вече съм ги виждала на живо и не съм чак толкова развълнувана. Разбира се, натискам бутона на таблото на всяка държава, за да чуя националния химн и дори се изкушавам да попея на „Марсилезата” – все пак това е единственият чужд химн, на който знам текста.

Много по- интересни се оказват страните, където все още не съм имала щастието да бъда. Като се има предвид слабостта ми към Скандинавия – първото място, на което се застоях по-дълго време беше Трелеборг. Реконструираният град на викингите е толкова сполучливо направен, че съвсем ясно си представих времената на кръвожадните завоеватели, за които се говори, че са открили Америка още през 801 г. Любопитно ми беше да науча, че най-голямата гордост на литовците е Университетът във Вилнюс, който съществува още от 1579 г. Един от най-сложните макети безспорно е арената за корида в Севиля. Всеки един от шестте хиляди зрители е рисуван ръчно. Сред ефектните модели е Кулата на хилядолетието в Магдебург, за чието съществуване дори не подозирах. Проектирана от швейцарския скулптор Йоханес Щауб, дървената кула със своите 60 метра е най-високата в света от своя вид. Може би единствената държава, която е избрала да бъде представена с нещо от най-новата си история, е Полша. Това е паметникът на работниците от корабостроителницата в Гданск. Дори бившият президент на страната и лидер на движението „Солидарност” Лех Валенса е посетил „Мини Европа” през 2004 г.

А къде е България, ще попитате. Разбира се, че и нашата страна има своето място в парка. Първоначално идеята е била да се сложи макет на храм паметника „Александър Невски”, но експертната комисия е решила, че архитектурата е силно повлияна от Русия и проектът е бил сменен с Рилския манастир.

Въпреки че на пръв поглед може да изглежда като леко надценена атракция, за мен посещението в „Мини Европа”, се оказа особено ценно. Не защото разгледах всички задължителни забележителности, а понеже успях да разбера как отделните държави оценяват своята история и по какъв начин искат да бъдат запомнени пред света.

26 януари 2013 г., “Формално”