Да бъдеш или не в дворците на Дания

Копенхаген сигурно е европейската столица с най-много дворци на квадратен метър. Единствено Лондон може би притежава повече замъци, но той пък е в пъти по-обширен, така че изпада от класацията. Както всяка уважаваща себе си монархия и Дания си има кралско семейство. Представителите му не греят от кориците на списанията и не притежават светския блясък на британската фамилия, но също си имат свое място в сърцата на сънародниците си. Дворецът Амалиенбор е основната резиденция на датските монарси. Комплексът е съставен от четири класически сгради, като тук липсват така характерните за района кулички. Местните принцеси не са имали възможността като Рапунцел да използват косите си да се срещат с любимите си. Но пък дворецът е снабден с балкон, от който кралицата отправя официалните си обръщения към нацията. За съжаление тенденцията ремонти да ме преследват в живота, беше спазена и тук. И от Амалиенбор успях да видя общо взето само кралските стражи, които мога само да гадая как издържат на жегата с униформите си. Добре, че лятото там е кратко.

Другата аристократична гордост на Копенхаген е Кристианбор. Палатът е бил официална резиденция на монарсите векове наред, но е претърпял два големи пожара. Днес в него се помещават парламентът, върховният съд, а някои от залите се използват за приеми и тържества от кралското семейство. Безспорно перлата в датската дворцова корона е Розенбор. Превърнат в музей, там можете да разгледате пълната колекция от кралските съкровища, регалии и всякакви ценности. В него се помещава и тронът, на който са седели владетелите. Но най-забележителното според мен е самата сграда, която въпреки че е в типичния за региона стил, си има своя индивидуалност. Не е за подминаване и паркът около двореца. Ако сте късметлии и улучите някой от редките слънчеви дни, можете да използвате тревните площи като импровизиран плаж, който далеч по-разкрепостените датчани превръщат и в нудистки.

Сега обаче идва ред на най-известния замък в историята – дворецът Елсинор. Домът на Хамлет се намира на север, в градчето Хелзингор. Въпреки че прототипът на меланхоличния датски принц никога не е живял там, Шекспир е избрал за място на своята трагедия именно палата Кронборг. Описан от великия драматург като средище на измами, подлост и интриги, дворецът действително има някакво мрачно обаяние. Още с преминаването на главната порта те лъхва някакъв хлад и всеки момент очакваш ледена призрачна ръка да те сграбчи за рамото. Интериорът е доста семпъл и изчистен, явно скандинавският минимализъм е бил на почит и сред средновековните дизайнери. Само бялото не е било толкова модерно. Впечатляваща е и кралската колекция от гоблени, които са толкова много, че преставаш да се чудиш защо Полоний е прекарвал времето си скрит зад тях, подслушвайки поредната сплетня. За Хамлет напомнят две от залите, където са разположени огромни фотоси на актьори, имали щастието да изиграят най-мечтания образ на всички времена. Тъй като в сбирката все още липсва Бенедикт Къмбърбач, а и нашият Леонид Йовчев, се снимах с легендарния Лорънс Оливие.

Най-злокобната част от Кронборг безспорно е влажната тъмница, в чиито лабиринти можеш спокойно да се изгубиш, ако нямаш подходящ източник на светлина. А това не е особено препоръчително, защото някъде там е заспал духът на митичния викингски вожд Холгер, който не желае да бъде разбуждан от разни заблудени туристи. А и ако не притежаваш фенерче ще пропуснеш иконичния надпис на една от стените на подземието – ЦСКА София. Явно предшествениците на Благой Георгиев са имали повече късмет, а останалото както се казва, е…мълчание.

2 октомври 2015 г., “Формално”