Букурещ – по следите на изгубения аристократизъм

„Малкият Париж“ – сигурно всеки е чувал, че така наричат румънската столица Букурещ. И подобно на френския оригинал, балканският град също предизвиква доста противоречиви мнения сред туристите. Едни го обожават, други го намират за сив и потискащ. Но, както често се случва, истината е някъде там… най-вероятно по средата. В Букурещ съм ходила няколко пъти – предимно по концерти. Смело мога да кажа, че по количество и качество на културния живот, румънската столица е с едни гърди напред. Каквито и изкуства да предпочитате, със сигурност няма да останете разочаровани. Този път няма да ви препоръчвам никакви музеи и галерии, ще ви оставя да си ги намерите в справочниците.

За арт любителите имам далеч по-вълнуваща оферта, отколкото да зяпат картини в прашни сгради. За целта трябва да се запишете на организиран трип, който ще ви отведе до ателиетата на едни от най-известните съвременни артисти в Румъния. Обикновено обиколките включват срещи със живописци, скулптори, приложници, фотографи и дори кулинарни майстори. По време на визитата си в техните работни пространства имате възможност да разговаряте с творците и да им задавате какви ли не въпроси. Мисля си колко полезно би било и в София да се организират подобни акции, защото няма по-добър начин да се опознае съвременната арт сцена от директния контакт с главните действащи лица. Друго предимство е, че туровете в Букурещ са пешеходни и по този начин виждаш особено ценни местенца, които са далеч от класическата туристическа топография. Докато сме все още на сравнително артистична вълна непременно се разходете из Lipscani. Това е т.нар. исторически център на града, който буквално разцъфтя през последните няколко години. По бегли спомени при първото ми посещение в Букурещ това беше една призрачна зона, но след реконструкцията се е превърнала в истински магнит за гостите на румънската столица. Малките павирани улички (които носят имената на занаятчийските гилдии от Средновековието) с магазинчета, кафененца и нощни клубове, му придават особена атмосфера, която че ли липсва в другите балкански градове.

Нарочно досега не споменах нито дума за мегаломанската архитектурна програма на Чаушеску, но вие ще видите нейните последствия и сами. Разбира се в никакъв случай не пропускайте сградата на Парламента, която е втората по размери в света след Пентагона в Щатите. Лично за мен това олицетворение на човешката грандомания е изключително безвкусно и ми действа депресиращо. Похвално е обаче, че румънците са намерили начин да използват сградата и дори да привличат купища туристи… а колко по-лесно щеше да бъде просто да я взривят.

По официални данни Букурещ е един от най-замърсените градове в Европа, но аз поне видях много повече и по-добре поддържани паркове отколкото в София. И въпреки архитектурните си достойнства и претенции за аристократизъм, румънската столица ми навява хлад. Липсва ми балканската топлота и колорит, които са толкова характерни за нашите географски ширини.

21 февруари 2014 г., “Формално”