Брюксел – гофрета, бира и Магрит за мезе

Преди време написах цял белгийски разказ, без да спомена нито веднъж бира, шоколад или пържени картофи. И тъкмо се наканих да ви поведа по пътя на брюкселските удоволствия, когато открих, че докато стигнем до кулинарната тема има още доста какво друго да се види. Няма закъде да бързаме, нали така? Пък и човек като хапне и пийне става ленив. Затова разрешавам само едно кафе за разсънване, като по някое време, ако имаме нужда от презареждане с енергия, ще похапнем и гофрета.

Няма начин да не сте попадали на снимки от La Grande-Place в Брюксел, на които грее огромен килим от цветя. Гледката е наистина поразителна, въпреки че когато аз го посетих, някои от цветята вече бяха почнали да поувяхват. Но идеята си заслужава, защото тази атракция придава допълнителен чар на площада и е истинско цветно петно сред множеството сгради, които са невероятно красиви, но все пак сиви. Задължителна спирка за снимки е и талисманът на града – Manneken Pis. Има няколко версии как тази миниатюрна бронзова статуя е придобила легендарния си статут, но изглежда, че въпреки нелепия си вид (особено когато е облечена по някакъв повод) е смятана за ценна, защото е била крадена няколко пъти. За последно това се е случило през 60-те години на миналия век. Неотдавна обаче научих любопитна подробност, че фигура на пикаещо човече има и в Стара Загора, така че не е нужно да биете път до Брюксел, за да се увековечите в социалните мрежи.

Преди да спрем за пауза, предлагам да посетим музея на Рене Магрит, за да може след дозата култура спокойно да поседнем на бира с пържени картофи. За да не стане объркване – в белгийската столица има два музея на прочутия художник – сюрреалист. Единият се намира в центъра на града и е част от Musées royaux des Beaux-Arts de Belgique. Сградата е на бившия хотел Altenloh и музеят е разположен на пет нива. Обиколката започва от най-горния етаж като експозицията върви хронологично. Колекцията обхваща около 200 оригинални творби на Магрит, сред които Le joueur secret, Le retour, La moisson, L’empire des lumières. За мен беше особено любопитно да видя ранна скица на любимата ми Golconde, чийто оригинал се намира в Хюстън, Тексас. Интересно е, че тук можете да се запознаете и с пълния архив на художника, предоставен лично от неговата вдовица. В специални зали се прожектират и малко познати филми, режисирани от Магрит. Но ако се интересувате от личноста на твореца, тогава за вас е къщата-музей, която е разположена в близост до Атомиума. В нея той е прекарал 24 години от живота си заедно със съпругата си Жоржет. Освен да се докоснете до всекидневието му, имате възможност да разберете откъде идва част от вдъхновението му, а също и да се запознаете с някои от ранните му творби.

Докато сме все още в района, да хвърлим едно око и на прословутия Атомиум, който след Manneken Pis е другата брюкселска забележителност, която не разбирам особено. В интерес на истината не влязох вътре, за да разгледам изложбените зали и каквито там пространства има още. Вероятно съм пропуснала и гледката от най-горната сфера, но отвън въпросните кълба ми приличат на едновремешните светещи диско топки.

Предлагам да се ориентираме отново към централната част, където да поседнем за по един Kwak с картофки и да решим накъде да се отправим. Понеже съм демократична ви давам две идеи – едната е да посетим Кралският дворец, а другата – европейските институции. Лично на мен битието на кралското семейство ми се вижда по-атрактивно, но пък ако сте запалени по съвременния политически живот – парламентът на обединена Европа е за вас. А за десерт ще се отбием в Les Galeries Royales Saint-Hubert. Който е ходил в Милано едва ли ще се впечатли след великолепието на галерията Виктор Емануил II, но пък тук от гофретите и шоколада ще си оближете пръстите.

“Бира, бира, бира всеки ден” – така се пееше в едно парче на “Хиподил” навремето. Ако не опиташ възможно най-голям брой бири, докато си в Брюксел, това е далеч по-лошо отколкото да отидеш в Рим и да не видиш папата. Приключвайте с туристическата обиколка и да се чакаме в Delirium Café, където менюто е с размер на каталог от IKEA и само за да опиташ бирите в буквата А, ще ти трябват няколко дни. Нищо чудно накрая да се запознаеш и с розовия слон от емблемата на бара.

15 март 2017 г., “Формално”