Братислава – градът без спомени

Наскоро прочетох „Първа равносметка след апокалипсиса“ на Фредерик Бегбеде. Книга, в която нашумелият френски писател представя своята лична класация на 100-те си любими произведения. В този своеобразен чарт, под номер 58 се намира Франсоа Нурисие. Въпросният автор е написал роман, наречен „Братислава“, който започва по следния начин – „Спомнях си някакви спомени, тоест нищо“. Странно, но човекът е уловил и моето усещане за словашката столица. Въпреки че бях там едва преди три месеца, ако ме попитате за най-яркия ми спомен, не знам какво да отговоря.

Не ме разбирайте погрешно, градът съвсем не е лош, а словаците са някаква славянска версия на средиземноморските народи. Лежерни, сърдечни, усмихнати и без да са перфектни в обслужването и изпипването на нещата, ти стават симпатични и не можеш да им се сърдиш. Ако се ровите предварително в туристическите сайтове ще разберете, че Братислава е известна предимно с това, че се намира на 50 км от Виена. И ако сравним австрийската столица със застаряваща красавица, Братислава е по-младата сестра, която може и да не е толкова ослепителна, но пък е артистична и си живее живота. Достатъчно е да направите тур из стария град, за да се убедите, че няма друго място с повече заведения на квадратен метър. Бирарии от виенски тип, парижки кафенета, етно ресторанти, вегетариански кухни, дизайнерски барове – невъзможно е да не откриеш нещо по вкуса си, при това цените са далеч по-ниски от европейските й посестрими.

И ако все пак държите да разгледате някоя и друга забележителност, в никакъв случай не пропускайте църквата „Св. Елизабет“, по-известна като Синята църква. Това архитектурно чудо, което изглежда като излязло от поредицата за „Смърфовете“, би засрамило дори и Гауди. Да ме прощават феновете му, но храмът в Братислава е далеч по-стилен и елегантен не само от прехвалената „Саграда фамилия“, но и от всичките му знакови творения в Барселона. След задълбочено проучване разбрах, че авторът на „Св. Елизабет“ е унгарският архитект Ödön Lechner. Мога само да гадая как католическата църква се е съгласила на подобен проект, но г-н Lechner заслужава уважение за смелостта.

Другата задължителна спирка е Градският замък и не защото е нещо невиждано. Дори на фона на дворците във Виена и Прага изглежда като провинциално имение, да не говорим, че от автентичната сграда не е останало много и е почти наново построена през 50-те години. Оттам обаче се открива прекрасна гледка към Дунав и е идеално за панорамни снимки. Обърнете особено внимание на моста, декориран с нещо като летяща чиния. Не знам дали някой е видял извънземни досега, но при ясно време можете да наблюдавате звездното небе с телескоп или просто да изпиете по един коктейл на въртящия се бар.

Но има и нещо призрачно в Братислава. Никога не съм виждала столица с толкова изоставени сгради и то от различни периоди. Така и не разбрах защо са били напуснати, но изглеждаха толкова тъжни и самотни и ми се искаше да науча историята им.

Ненапразно казах, че Братислава е градът без спомени. Дори на свещника с къщичките, който си купих, името на града липсваше. Разбира се не става въпрос за някоя мистерия, достойна за епизод от „X files“, просто продавачката в магазинчето за сувенири ми беше дала грешната кутийка. Но има ли наистина случайни неща?

16 ноември 2013 г., “Формално”