Божествена Флоренция или деветте кръга на изкушението

Подобно на Данте и аз на попрището жизнено в средата, се озовах в деветте кръга, но не на ада, а на Флоренция. Ще се опитам да вляза в тежката и отговорна роля на Вергилий и да ви водя по стъпките на изкушението в този наистина приказен град.

I кръг – Вече знаете, че имам особено отношение към изкуството и по тази причина още първия ден бях на опашката пред галерия „Уфици”. Мислех, че повечето туристи са дошли да релаксират и няма още по първи петли да се редят, за да гледат картини. Но се оказа, че поговорката – „Ранно пиле, рано пее” е валидна от Португалия до Япония. След около два часа чакане, най-после атакувам заветната цел, като се отправям директно към залата на Ботичели. „Раждането на Венера” обаче ме свари леко неподготвена. Вероятно мозъкът ми вече е безвъзвратно промит от фотошоп, но цветовете на въпросния шедьовър, се оказват доста по-бледи, отколкото съм си ги представяла. Лично за мен голямото откритие е „Медуза”-та на Караваджо.
И докато представата ми за Ботичели беше леко разклатена, геният на Микеланджело не остави и следа от съмнение. Прекарах повече от час в съзерцание на неговия Давид и колкото и да ми се искаше да разгледам останалите експонати в галерия „Академия”, нещо все ме теглеше назад към тази омагьосваща творба. За съжаление не можах да се срещна с Давид на Донатело, защото музеят „Барджело” имаше твърде екзотично работно време, в което така и не успях да се вместя.

II кръг – Какво е италиански град без катедрала. Тук, във Флоренция, те са на всеки ъгъл, но безспорно най-запомнящата се е „Санта Мария дел Фиоре”, с камбанарията на Джото и революционния купол на Брунелески. Ако не сте мързеливи като мен, задължително изкачете 463-те стъпала и се насладете на покривите на града.

III кръг – Повечето европейски градове се гордеят с дворците си – Бъкингам, Версай, Шьонбрун. Във Флоренция обаче те са толкова много, че ти се струва, че всяка втора фамилия е обитавала собствен палат. На фона на това изобилие се откроява Палацо Векио, който е бил проектиран от Вазаро и незнайно защо часовникът на покрива е поставен асиметрично. Ако сте любопитни, можете да попитате някой компетентен по въпроса, но аз лично не успях да разбера. Плошадът пред двореца е препълнен с всевъзможни статуи, от които най-впечатляваща е Персей с главата на Медуза. Тя изобразява кратко и ясно посланието на Медичите към враговете на Флоренция.

IV кръг – Докато сме все още в района, е време за Понте Векио, който е един от най-забележителните образци в списъка на закритите мостове. Можете да се разходите по него и да разгледате многобройните бижутерски магазини, но за мен истинската му красота се разкрива от терасата на „Уфици”, или от някой от другите мостове на река Арно.

V кръг – Любимо място за пейкинг и ядене на сладолед /перфектната комбинация е тирамису, лешник, амарето/, е площадът пред църквата Санта Кроче. Тук можете да се излежавате на слънце и да подишате чист въздух преди да влезете в поредната мрачна и хладна катедрала.

VI кръг – Най-после стигнахме и до Данте, който е моето косвено вдъхновение за този пътепис. На Виа Санта Маргерита се намира неговата къща-музей. Ако се вярва на легендите, оригиналната постройка е изгоряла в пожар, но въпреки всичко, можеш да разгледаш скромната сбирка в музея и дори да прочетеш „Божествена комедия” в оригинал. На няколко преки се намира църквата Санта Маргерита де Черки, където според една от версиите младият Данте е срещнал любимата си Беатриче. Гробницата на поета в пантеона на Санта Кроче все още е празна, защото Флоренция и Равена вече два века не могат да се договорят за преместването на костите.

VII кръг – Един от кръговете на ада е отреден за чревоугодниците, а когато си в Италия, не можеш с лека ръка да подминеш темата за храната и виното. Както някой беше казал – това е страната на кулинарното порно и изкушенията дебнат навсякъде. Въпреки че намирам оригиналните пици за леко старомодни, останалите специалитети които опитах, ме накараха да въздишам дни наред. В добавка към чашата класическо кианти, препоръчвам crosti misti – това са препечени филийки, намазани с различни видове пастети, хайвери и други чудесии.

VIII кръг – На Меркато Нуово между сергиите се е сгушила една друга статуя, която може и да не е толкова известна като Давид, но със сигурност привлича голям брой туристи. Става въпрос за малкото бронзово глиганче – порчелино, което е нещо като символ на Флоренция. Според поверието трябва да го погалиш по зурлата за късмет и сега съм в очакване магията да проработи.

IX кръг – И за да не си помислите, че всичко във Флоренция е тежка класика с мрачни религиозни мотиви, идва ред и на една попкултурна икона – Мартин Мистере. Комиксовият професор по археология и антропология, който в свободното си време решава загадки по целия свят и кара ферари, е ситуиран на Виа Дел Ангуилара 2. Адресът съществува реално и дори се изкуших да позвъня на вратата. За щастие никой не ми отвори и не се наложи да измислям нелепи извинения. Поредицата на издателска къща Бонели не е превеждана на български и ако някой се интересува от приключенията на Мартин Мистере, ще трябва да вземе няколко урока по италиански.

31 март, 2012 г., “Формално”