Блед и Кранска гора – късчета от рая и за градски хора

Винаги съм се определяла като градски човек. Но не от онзи префърцунен тип, който презрително свива устни за щяло и нещяло и громи селяните при всеки възможен случай. По-скоро съм мързелива и обичам уюта, който ми предлагат градовете. Не знам дали е от възрастта, но все по-често се улавям, че започвам да изпитвам удоволствие и сред природата.

Словения се оказа подходящото място за начинаещи туристи като мен. Съвсем доброволно в едно съботно утро напуснах удобството на Любляна и дори без да пия кафе, се отправих в посока езерото Блед и Кранска гора. Второто място е моя отколешна мечта, заради състезанията по ски, които се провеждат всяка година и по ред причини (най-вече контузиите на любимите ми скиори) все още не съм го посетила през зимата. Лятната атмосфера обаче също не е за изпускане. Представях си Кранска гора леко задрямала, отпочиваща на сянка като огромен пухкав котарак преди голямата зимна треска. От всички страни те заобикалят планински къщички, сгушени в цветя и зеленина. Изненада ме оживлението, което цареше дори и през август. Като изпълзели от мравуняк, навсякъде щъкаха хора, въоръжени с неизменните щеки за походи. Дори и аз успях да видя пистата Подкорен, но в нейния затревен вариант.

Не съм вярвала, че някога ще го кажа, но истинска наслада изпитах от разходката в каньона Винтгар. Разбира се, мястото е чисто туристическо, не се нуждаете от специална екипировка и умения, но дори и любителите на екстремното няма да останат разочаровани. Гледките с водопадите, цветът на водата, мостът с преминаващия влак – всичко е като във филм на Нешънал Джиографик и дори на моменти ти се иска да се ощипеш, за да се върнеш в реалността. Но ако трябва да съм честна докрай, атмосферата може и да не е толкова идилична. За да изпитате удоволствието, за което говоря, трябва да сте там рано сутрин. След девет започва същинско нашествие и тогава ще трябва да сърфирате между деца, кучета, хора със селфи пръчки и от глъчката едва ли ще доловите естествените звуци на природата. Ситуацията е малко като във вица с групата италианци на Ниагарския водопад.

Добра новина е, че в близост до Винтгар (дори и на пешеходна дистанция за по-големите ентусиасти) се намира езерото Блед. С разположения по средата остров като някакъв рядък диамант, мястото притежава особен натурален чар. Мисля, че ако Кристо беше избрал Блед за инсталацията си “Плаващите кейове”, естествената красота щеше напълно да засенчи творението му. На самия остров се намира църква, чиито корени датират още от 1400 г. Според поверията ако биеш камбаната, ще ти се сбъдне и най-съкровеното желание. Но не си мислете, че всичко е толкова лесно, до кулата се стига по бароково стълбище с точно 99 каменни стъпала. Въпреки усилието обаче моето искане все още е в списъка на изчакване.

Но ако не ви се катери до едноименния замък или плава с лодка до островчето, винаги можете да съзерцавате патиците и лебедите в езерото (и тук не открих къде зимуват), да се отдадете на риболов или пък да хапнете от прочутата крем пита от Блед, за която със сигурност бих се върнала още много пъти.

28 септември 2016 г., “Формално”