Берлин на крилете на желанието

Рядко ми се случва да пиша два пъти за един и същи град. Нямах намерение да го правя за Берлин, защото мислех, че в първия си текст съм казала всичко. Сега от дистанцията на времето го разглеждам по-скоро като някакво свое обяснение в любов, което няма особена практическа стойност. Този път ще оставя разумът да надделее над чувствата и ще се пробвам да бъда максимално прагматична.

Спомняте ли си филма „Криле на желанието“? В него двата ангела Дамиел и Касиел наблюдаваха отвисоко Берлин и неговите жители, „чуваха“ какво мислят хората, водеха си записки за различни случки от реалността. Без да разполагам с необходимото време, а и разбира се с таланта на Вим Вендерс и Петер Хандке, ще се опитам да опиша живота на туристите в немската столица, с уговорката, че в моя разказ ще присъстват всички възможни цветове.

Неслучайно започнах с препратка към филм, защото едно от нещата, с които най-силно свързвам града е „Берлинале“. Винаги съм имала слабост към този фестивал и се надявам някой ден да имам щастието да го посетя, въпреки че февруари не е най-подходящият месец за визити. Но, ако сте киноман, винаги можете да надникнете в Deutsche Kinemathek Museum fur Film und Fernsehen, който се намира на Potsdamer Platz. Експозицията представя по увлекателен начин историята на немското кино, като феновете на Марлене Дитрих няма да останат разочаровани. В интерес на истината повече е наблегнато на нейната роля като модна икона по онова време, отколкото на екранните й превъплъщения, но съм сигурна, че и най-запалените й поклонници ще научат нещо ново. Лично за мен любопитни бяха детайлите около създаването на първите филми като „Metropolis“, „The Cabinet of Dr. Caligari“ и др.

Вероятно знаете, че Potsdamer Platz е мястото, където е минавала разделителната линия по време на Студената война. Днес този площад се явява по някакъв начин като символ на обединението с необичайното за център на европейска столица съчетание от модерна и старинна архитектура. Оттук на една крачка разстояние са всички основни забележителности, на които няма да се спирам подробно – Бранденбургската врата, мемориалът на Холокоста, Райхстага, Чекпойнт „Чарли“, остатъците от стената и т.н. Тях ще ги отметнете набързо – кой с няколко снимки за Фейсбук, кой с информация от пътеводителя. На мен ми се иска да се отбием в парка Tiergarten, където освен да отдъхнете след препускането от едно място до друго, можете да видите и Siegessaule (Колоната на Победата). Предполагам, че си я спомняте от клипа на U2 „Stay (Faraway, So Close!)“, песен включена в саундтрака на продължението на „Криле на желанието“. Статуята беше и централното място, на което се събираха всички лъчове от легендарния Love Parade през 90-те.

Вече знаете, че ако пътувате в моята компания няма как да се разминете с музеите и галериите. Едно от удобствата на Берлин е, че петте най-големи държавни музеи са събрани на един остров. Ако сте любознателни и искате да разгледате всички, ще трябва да си отделите цял ден. Но за тези, които разполагат с ограничено време бих препоръчала Pergamonmuseum. Независимо, че е най-новият на острова (строен е през 30-те), музеят за кратко време се е превърнал в един от най-посещаваните в световен мащаб. Както подсказва и името, тук можете да видите Пергамския олтар, Милетската пазарна порта, Вратата на Ищар, както и богата колекция от артефакти от Близкия изток. Не е за пропускане и Neues Museum, който има доста трагична съдба. Бил е изцяло разрушен от бомбардировките над Берлин и след дълъг период на реконструкция е отворен отново едва през 2009 г., като перлата в короната му е бюстът на Нефертити.

Когато сте в района на Райхстага, не подминавайте Neue Nationalgalerie, нищо че в момента е затворена за реновиране. Самата сграда сама по себе си е привлекателна за интересуващите се от изкуство, защото е проектирана от Лудвиг Мис ван дер Рое, последният ръководител на школата „Баухаус“ преди да бъде затворена от нацистите. Иначе в колекцията на галерията има творби на Пикасо, Ернст Лудвиг Кирхнер, Миро, Кандински, Хенри Мур, Барнет Нюман.

Вероятно ви направи впечатление, че не се спрях на забележителностите, свързани с тежкото историческо наследство на Берлин. Не бягам от миналото и знам че, който не познава историята е осъден да я повтаря, но в случая направих този пропуск съвсем умишлено. Понеже отново живеем във време разделно, нямам желание да сипвам сол в ничия рана. Мисля, че всеки трябва да посети въпросните места и сам да се изправи пред собствената си съвест и морални ценности. Но преди всичко за мен Берлин винаги ще си остане един щастлив и влюбен в живота град, по улиците на който нощем трябва да стъпваме сами.

7 април 2016 г., “Формално”