Българска следа в града на Ромео и Жулиета

Верона беше първият ми италиански град и както повечето българи по онова време, бях част от организирана група. Още тогава разбрах, че трябва да дойда за втори път, за да мога да усетя истинската атмосфера. В препускането от едно място на друго, колкото да направиш снимки, няма шанс да усетиш дори частица от магията му.

Италианските градове се консумират дълго и бавно, както обичам да пия кафето си, напук на местните навици. Идеалната отправна точка за всеки тур според мен е Пиаца Бра, откъдето всички пътища водят към основните забележителности в старата част. Но преди да решите по кой друм да поемете, непременно посетете Арена ди Верона. Прочутият амфитеатър е частично запазен, след като земетресение през 1117 г. унищожава почти цялата външна стена. Днес може да се види само малка част от него и така да се определи оригиналният му размер.

Опити за реставрация са правени още през епохата на Ренесанса, но в съвременния му вид, театърът е открит на 10 август 1913 г. С операта „Аида” е отбелязана 100-годишнината от рождението на Верди. След като се снимате и разгледате музея, можете да се върнете по-късно, ако сте успели да се снабдите с билет за някой от спектаклите. Представленията са програмирани през юни, юли и август, като всяка година се правят по четири нови постановки.

От Арена ди Верона продължаваме по Via Mazzini. Ако сте решили да се отдадете на шопинг, сега му е времето. Не че бутиците предлагат нещо по-различно, но ако случите сезонните намаления, можете да напълните торбите. Предимството е, че улицата е точно толкова дълга, колкото да събере най-отбраните марки, подходящи за всеки джоб, а и накрая ще стигнете до другото ключово място на Верона – Пиаца Ербе. Никога няма да забравя първото си впечатление от този невероятен площад. Имах чувството, че по цели дни мога да стоя под тентата на някое кафене, да пия капучино и да се наслаждавам на гледката. Сякаш всичките ми желания можеха да се сбъднат точно тук и сега. Подобно чувство изпитах и на още няколко места в Италия и съм почти сигурна, че искам да остарея в тази страна. След като се насладите на сградите и статуите, които населяват Пиаца Ербе, разходите се из многобройните сергии, предлагащи предимно плодове, зеленчуци и китайски сувенири, преминете през портала в дъното на площада. Подобно на руска матрьошка ще се озовете на Пиаца дел Синьори, където се издига паметникът на Данте. Площадът е изцяло ограден от истински произведения на архитектурата – Palazzo di Cansignorio, Palazzo del Podestà and Loggia di Fra’ Giocondo. Особено подходящ е за вечеря с любимия, като личната ми препоръка в това отношение е Cafe Dante. Но преди да пристъпим към нощната романтика не може да пропуснем къщата на Жулиета. Нали още през 16 в. Шекспир превърна Верона в града на любовта и местните не изпуснаха шанса да направят от драмата вечен магнит за туристите. Самата сграда е далеч от оригиналния си облик – доколкото разбрах, изцяло е реставрирана през 40-те години на миналия век и дори тогава, за повече автентичност, е добавено прословутото балконче. Дворът е приятен, но претъпкан с туристи, които се надпреварват да погалят статуята на Жулиета за късмет. Тези, които все още търсят принца на бял кон, могат да напишат любовното си послание или пък списъка си с изисквания и да го закачат на стената. Признавам си, че не устоях на изкушението и чинно си платих 4 евро, за да мога да се покажа на балкончето като истинска Жулиета. По едно време ми стана за жал за Ромео и се запитах къде е неговият дом. Въпреки че се намира в една от съседните улици, там стълпотворение няма. Горкият, не стига, че страда много повече в пиесата, ами и накрая е така дискриминиран и нежелан.

И понеже ние, българите, винаги сме дали по нещо на света, и Верона не се е разминала без нашенска следа. Не знам колко от вас си спомнят от часовете по история, но именно тук през 1857 г. е роден Александър Батенберг – първият български княз след Освобождението.

25 юли 2013 г., “Формално”