Артистичната душа на Тбилиси

След като миналия път разгледахме всички исторически забележителности, които, честно казано, не ми бяха особено на сърце, време е да надникнем и какво се случва в съвременното битие на Тбилиси. Вече стана дума, че паметниците са неотменна част от грузинската градска среда, но наред с величествените монументи, навсякъде са пръснати и доста симпатични модерни скулптури. По-голямата част от статуите са намерили своя дом на булевард “Руставели”, може би най-големият в столицата. Между магазините, ресторантите, обществените сгради като гъбки след дъжд са поникнали всевъзможни фигурки, най-вече на музиканти, които сякаш се конкурират с множеството си улични колеги (след Катания, тук е мястото, където има най-много стрийт артисти, но любопитното е, че повечето са цели групи). Любимец веднага ми стана саксофонистът, който наднича от една фасада, почти като призрак. Номерът е тук, че загледан в лицето, може да не забележиш и обувките му, които се подават от стената. В края на булеварда пък се извисява огромно колело за двама, на което седалките са обърнати, така че велосипедистите да могат да се гледат в очите. Изпитах голямо изкушение да го пробвам, но не ми се рискуваше с арест за дребно хулиганство.

Докато все още сме на вълна паметници, ще се върна отново на Зураб Церетели, който както вече споменах, има и доста добри попадения. На първо място това е монументът с героите от известната комедия “Мимино”. Не знам колко от вас си спомнят тази забележителна творба на Георгий Данелия, в която ролята на летеца-мечтател Валико Мизандари – Мимино се изпълнява от Вахтанг Кикабидзе, но лентата е на особена почит. И си мислех колко хубаво би било, ако и в България някой се сети да направи подобен паметник, който да увековечи Ястребовски и Седларов от “Опасен чар” или пък славните музиканти в компанията на другарката певица Рени от “Оркестър без име”.

Иначе ако все пак ви допада творчеството на Церетели, можете да се отбиете в музея, носещ неговото име. Там на три етажа е разположена мащабна експозиция, показваща произведенията му във всички жанрове. Сградата сама по себе си също предизвиква интерес, можеш да прекараш известно време в съзерцание, далеч от шумотевицата навън, заровен в някой от шарените пуфове с чаша кафе в ръка.

Друг музей, който не фигурира във всички туристически справочници, но не трябва да се пропуска в никакъв случай, е този на театъра и киното. Показаните снимки, скици на декори, костюми от филми и постановки не са много, но пък дават добра начална представа за развитието на киното и най-вече на театъра в Грузия, от който ми беше познато единствено името на Роберт Стуруа.

Но няма да задълбавам повече в арт тематиката, че като се отплесна в тази посока, на някой може и да му доскучее. Само пътьом ще отметна Кукления театър на Резо Габриадзе, чиято часовникова кула е една от най-големите атракции на Тбилиси. Освен че е леко наклонена, досущ като прочутата си посестрима в Пиза, на всеки кръгъл час от прозорчето се показва ангел, който със златно чукче отброява часовете. А ако сте късметлии, можете да се вредите и да гледате някое от представвленията под покрива, но само ако сте се уредили с билети предварително.

И преди да завършим днешния тур и да преминем към най-очакваната част от презентацията – храната, виното и нощния живот, не мога да не ви заведа на прословутия битак, който живее всекидневно до един от мостовете над реката. Общо взето не си падам по такива места, не съм нито колекционер, нито антиквар и не обичам да имам вкъщи неща, които са били притежание на някой друг. Но атмосферата е уникална и дори и да не купиш нищо, което вероятно правят и повечето посетители, общуването с колоритните продавачи е невероятно преживяване. Има и отделен пазар само за художници, където се запознах с Марика Хачидзе. На руско-английски успя да ме въведе в света на своите танцуващи цветя, които рисува изключително, докато слуша джаз и сега няколко от нейните феерични създания гордо красят кухнята ми.

12 април 2017 г., “Формално”