Амстердам – сбогом на лалетата

Ако не сте забелязали досега, всъщност съм непретенциозен турист. Дайте ми голям, шумен и пъстър град с множество музеи, галерии и кафенета и съм готова да се влюбя. Но колкото и широко да е сърцето ми, има няколко места, които завинаги са окупирали по-голямата част от него. Едно от тях е Амстердам. Наред с Милано, да посетя Холандия беше една от детските ми мечти. Сигурно вече се досещате, че причината за това е футболна. Да, аз съм от поколението, което въздишаше по Марко ван Бастен и целия оранжев отбор. По-късно друг спорт насочи интересите ми към съвсем различна държава, но желанието да видя „ниската земя“ си остана сред туристическите ми приоритети.

В началото на разказа нахвърлях основните критерии, по които избирам любимите си места. Смело мога да кажа, че няма друга европейска столица, която толкова категорично да се вписва в тях, както Амстердам. Въпреки че се намира на север, тук няма да откриете и помен от ледената красота и спокойствие, които излъчват скандинавските градове. Той е топъл и шарен, разговорлив и гостоприемен, готов да те прегърне и да те накара да почувстваш, че си на правилното място. Дори няма нужда да прекаляваш със специалните субстанции, които се предлагат в кофи шоповете. Като заговорихме за тях, българските закони не ми позволяват да им правя реклама, но мисля, че е грехота да си в Амстердам и да не опиташ поне едно магическо кексче. Моите предпочитани места за следобедно кафенце и въпросните сладкиши бяха Abraxas i Dampkring. Първото е в една от уличките, тръгващи от централния площад Dam Square, който освен с Кралския дворец и Новата църква, по някое време беше известен сред българите и като лобното място на Косьо Самоковеца. Abraxas е уютен кофи шоп с дървени масички и много зеленина, където докато си повдигаш настроението с предлаганите артикули, можеш да поиграеш дори настолни игри. Dampkring пък дължи славата си на това, че е част от декора на нашумелия преди години филм „Бандата на Оушън“. По стените могат да се видят доказателства под формата на снимки с Джордж Клуни, Брад Пит и компания. И да не забравите да пипнете котката на собствениците (ако е все още жива), която е нещо повече от символ на заведението.

Но Амстердам далеч не е само леки наркотици и червени фенери. Ако искате да видите и другото му лице, стягайте връзките на най-удобните си кецове и с вземете връхна дреха. Времето тук е по-капризно и от Ким Кардашиян, Парис Хилтън и Виктория Бекъм взети заедно, така че очаквайте и дъжд да ви вали, и вятър да повее, и слънце да пече, а най-често и трите едновременно. Възможностите за тур на града са три – с велосипед, водно колело или пеша. Аз лично препоръчвам първия, защото освен че ще се придвижвате по-бързо, ще се почувствате и като част от местното население. След като разгледате каналите (Herengracht, Keizersgracht, Princesgracht), историческия квартал Jordaan, къщата на Ане Франк, поседите на пейките във вътрешния двор Begijnhof и хапнете палачинки, идва ред на музеите. В Амстердам те са около 50 и има по нещо за всеки вкус – за музея на Ван Гог и този на Инквизицията, вече сме писали във „Формално“. Освен напълно реновирания Rijksmuseum, горещата ми препоръка е да не подминавате къщата на Рембранд. Дори и да не си падате по неговото творчество, визитата със сигурност ще ви достави удоволствие, защото ще придобиете представа какъв е бил животът през XVII в. Можете да се снимате в кухнята на великия художник, да пипнете леглото му, да видите как е забърквал боите си и дори да се вживеете в ролята на негов ученик. За мен беше истинска изненада да видя някои скици от ранния му период, които ме впечатлиха много повече отколкото огромната картина „Нощна стража“, за която ти трябва стълба, за да я огледаш както трябва. За съжаление мебелите не са оригиналните от времето на Рембранд, защото както е известно, той е банкрутирал в края на живота си и всичко от къщата е било изнесено от съдия-изпълнител.

През цялото време имах чувството, че пропускам нещо – ами да, прочутите лалета. Ще ме извините, но знаете, че аз не съм много компетентна по тези въпроси. Все пак, ще ви дам някаква следа – като се разхождате около основните канали, оглеждайте се за огромен покрит пазар за цветя. И да не забравите да ми донесете луковици от черни лалета!

22 март 2014 г., “Формално”