„Torna a Surriento“ („Върни се в Соренто“) е стара неаполитанска песен, която през годините е звучала в изпълнение на Франк Синатра, Елвис Пресли, Карузо, Лучано Павароти чак до Муслим Магомаев и Карел Гот. И съвсем закономерно звучеше в главата ми, докато се приготвях за пътуването си до този южен италиански град. Романтичната ми нагласа обаче се изпари още щом се качих на влака в Неапол. Вагоните бяха претъпкани като автобус № 14 във Варна в пиковите часове, като единственото успокоение беше, че поне климатикът работеше. Времето минаваше сравнително бавно, докато пред очите ми се редят не особено радостни пейзажи, които още веднъж доказват незавидната съдба на италианския юг. В един момент влакът се оглася от познати балкански звуци и във вагоните нахлува ромски оркестър от Румъния. Не знам дали успяват да спечелят някое евро, но със сигурност карат малкото американче, което се дере още от тръгването, да млъкне и да впери в тях любопитните си сини очи. Някъде след Помпей се освобождават места и мога да прекарам остатъка от пътуването в относително спокойствие.