Вермеер в кухнята, или да забравим за малко скандинавското бяло

Предполагам е неизбежно, но както и мнозинството, така и аз свързвам Холандия с лалетата, футбола, велосипедите, вятърните мелници и “Филипс”. Тук обаче ще направя едно много важно допълнение – тя е и страната на художниците и при това много се гордее с тях. Още при слизането ми на гарата в Айндховен забелязах табло със светещ надпис. Първоначално не му обърнах внимание, тъй като с холандския все още не сме преминали на “ти”, а и помислих, че е някаква реклама. Но при по-внимателно вглеждане ми се мярна името на Пийт Мондриан и разбрах, че мисъл на един най-противоречивите нидерландски творци посреща и изпраща пътниците на гарата в град, който е значително по-малък от Варна и не съм чула да е кандидатствал за никаква столица на културата.

Но засега ще оставя на мира холандските майстори, защото искам да се запознаете с един друг артист, носещ също името Пийт. Интериорният дизайнер Пийт Хейн Ейк е местна знаменитост в Айндховен. Неговата работилница е на едно от челните места във вездесъщия Трип адвайзър, непосредствено след музеите на “ДАФ” и “Филипс”, и стадиона на PSV. Всъщност работилница едва ли най-точната дума – комплексът е разположен в старата индустриална зона и съчетава работно ателие, цех, магазин, галерия и ресторант. Тъй като ценя самоиронията и чувството за хумор, Хейн Ейк веднага ми стана симпатичен, когато видях постер, на който пишеше – Design is art for losers.

Той е познат най-вече с изработването на мебели от отпадъчни естествени материали, предимно дърво. Още като студент в Академията по индустриален дизайн в Айндховен успява да продаде всички шкафове от дипломния си проект, като използва парите, за да отвори въпросното студио. Пийт казва, че се вдъхновява най-вече от нещата около него, които наблюдава непрекъснато. “Дори и да се разхождам в гората – гледам постоянно листата, буболечките… Повечето хора имат доста романтична представа за дизайна, но аз подхождам към работата си прагматично, искам всичко да е просто и да изглежда красиво, именно защото е семпло”, споделя пред медиите Хейн Ейк. Още от малък обичал да майстори къщички, които обзавеждал с мебели от кибритени клечки. Този стил личи и в работата му днес.

Въпреки че се доближава до минимализма на скандинавския дизайн, произведенията му се различават в цветовата гама. Тук също присъства задължителното бяло, но преобладаващи са земните и топли тонове – кафяво, бежово, оранжево, жълто, зелено. Сред изобилието от маси, пейки, столове, лампи най-силно впечатление ми направи колекция с фрагменти от рисунки на споменатите вече стари майстори, без това да изглежда като някакъв патриотичен кич. Със сигурност миенето на чинии и готвенето биха били по-вдъхновяващи, ако имах в кухнята си шкаф с “Млекарката” на Вермеер.

И понеже едва ли скоро ще отделя няколко хиляди евро за подобно обзавеждане, си купих една домакинска кърпа от сувенирния магазин и пийнах бира с bitterballen в ресторанта, където изпробвах удобността на въпросните мебели, защото външният вид не е всичко, нали така?