Скандинавски нео-ноар – само за напреднали

Едва ли има някой любител на криминални романи, който в последните години да не е прочел поне една книга от скандинавски автор. Жанрът нео-ноар задуха от Севера с такава страшна сила, че почти остави на заден план дори класици като Артър Конан Дойл, Агата Кристи, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър. Шумотевицата започна с трилогията на Стиг Ларшон “Милениум”, която си и остана най-популярна заради няколкото екранизации и най-вече заради версията на Дейвид Финчър “The Girl With Dragon Tattoo”. На гребена на вълната успешно сърфират и Ю Несбьо (въпреки провала на филма “Снежния човек”), Камила Лекберг, Хенинг Манкел, Арне Дал, Юси Адлер-Улсен. Има обаче и една група автори, която може и да не е толкова популярна, но в никакъв случай не трябва да ги оставяме на резервната скамейка. И за да не ме заподозрете в пристрастия, ще ви срещна с по един писател от всяка скандинавска страна.

Сьорен Свайструп (Дания) – Ако книжната мания тръгна с “Мъжете, които мразеха жените”, то в началото на обсесията по северните сериали безспорно стои “Forbrydelsen” (“Убийството”) със следователката Сара Лунд и нейният неизменен пуловер. Автор на сценария е Сьорен Свайструп, който има зад гърба си и други успешни телевизионни поредици. Новината тук е, че миналата година беше издаден и неговият дебютен роман – “Кестеновия човек”. Стилистиката ми напомня на Ю Несбьо. Освен мрачната атмосфера откривам допирни точки и в някои сюжетни похвати, както и в изграждането на персонажите. Главните действащи лица са полицаите Марк Хес и Ная Тулин. Двамата са събрани случайно – единият е трудоустроен от “Европол”, а другият очаква преместване в по-престижен отдел и първоначално се държат все едно не са оттук и са за малко. Хес е аутсайдер като Хари Хуле – пръв приятел с чашката, самотник и не особено амбициозен, докато Тулин е изгряваща звезда, мечтаеща за повишение, и майка на малко момиченце. Няма да се спирам на историята, само ще кажа, че както след “То” на Кинг и “Снежния човек” на Несбьо вече гледам с други очи на клоуните и детските творения с морковен нос, така повече никога няма да помисля за кестена като за романтично дърво.

Самюел Бьорк (Норвегия) – Фроде Сандер Ойен, както е истинското име на Бьорк, е познат в родната си страна като музикант в групите “I Love Winona” и “Sanderfinger”. Останалият свят го знае предимно като автор на поредицата за Холгер Мунк и Миа Крюгер, от която вече има издадени три книги – “Пътувам сама”, “Совата” и “Gutten som elsket rådyr”. Ако ме попитате за първоначалното впечатление от творбите на Бьорк, сигурно ще кажа: а, това е онзи писател с многото герои. Дори и да не одобрявам навалицата от персонажи, които присъстват в романите му, осъзнавам, че това е неговият начин да ни води за носа до края на историята. Фен съм на дуото Холгер Мунк (не само, защото споделя една и съща фамилия с един от любимите ми художници) и Миа Крюгер най-вече заради нетрадиционните им отношения, които са по-скоро като баща и дъщеря и няма шанс да се превърнат в любовно клише.

Ирса Сигурдардотир (Исландия) – Дамата със сложното име (повярвайте ми, ще изпитате затруднение и с повечето имена на действащите лица в нейните произведения) е най-новото ми откритие. Оказва се, че тя далеч не е нова в света на скандинавския ноар и освен поредицата за Фрея и Хюлдар, има успешен сериал с героинята Тора Гудмундсдотир, съчетаващ мистика, древни ритуали и престъпления. На български обаче е издаден първият роман с детската психоложка Фрея и полицейският инспектор Хюлдар, който е със заглавие “ДНК”. Подобно на Камила Лекберг и при Ирса Сигурдардотир историята започва с някаква случка в миналото, която води до престъпленията днес. Различното при главните персонажи е, че за разлика от повечето, които тепърва градят някакви взимоотношения, те вече са имали такива и се стараят да ги забравят.

Оса Ларшон (Швеция) – Докато бях в Стокхолм, по телевизията непрекъсното се въртеше реклама на сериала за Ребека Мартинсон. Така ми се наби в главата, че реших да проверя за какво става въпрос и попаднах на Оса Ларшон. Романите ме плениха най-вече с това, че разказват за живота и обичаите в Лапландия, където е израснала и самата писателка. Действието се развива в миньорското градче Кируна, което е нещо като шведския Перник. Битието на местните няма нищо общо с делника на градове като Стокхолм, Гьотеборг, Малмьо не само заради тежките климатични условия, но и поради религиозността на населението. Подобно на героинята си Ребека и самата Оса Ларшон е била част от последователите на лестадианците.

Share: