На по клюка, на по две, или за какво си говорят шведите по време на фика

Едва ли има някой, който да не е чувал за шведската фика и датската хюга, след като дори и 70-годишната ми майка вече ги споменава, прочела за тях в скандинавските криминални романи, по които се запали покрай мен. Но докато датският вариант за щастие все още ми убягва – някак не мога да почувствам радост в душата – лежаща на дивана, увита в одеяло с ресни и със запалени наоколо свещи, то шведската концепция веднага ми легна на сърцето.

Фика е дума, която не съществува в другите езици. Ако обаче трябва да й дадем някакъв буквален превод, за мен най-близкото е кафе пауза. Но не време, в което да глътваш една чашка на крак или пък да я сърбаш пред компютъра. Това е отрязък от деня, в който забавяш темпото, оставяш настрана всички ежедневни глупости и се отдаваш единствено на консумирането на топлата напитка, придружена задължително от нещо сладко. Традицията обикновено повелява това да е Kanelbullar (канелено охлювче) или пък такова с кардамон, но тъй като с втората подправка не се долюбваме още от времето, когато опитах Ърл грей, аз твърдо препоръчвам канелената версия. Качеството им в Стокхолм е навсякъде стабилно, но все пак с една идея по-вкусни ми се сториха тези във Vetekatten. Ненапразно кафенето съществува още от 1928 г. и негов редовен гост е била Грета Гарбо.

Обикновено фика се прави два пъти на ден – сутрин и следобед, но шведите са доста либерални и ако се опитате да злоупотребите с техния обичай, те дори ще ви се зарадват. Истината е, че за нас – хората от Балканите, пиенето на кафе в компания не е нещо непознато. Даже си мисля, че ние сме го изобретили доста преди скандинавците да започнат да пробутват своите си рецепти за релакс. Затова колкото и да съм севернячка по душа, все пак в мен обитава и здравословна доза балкански скептицизъм – дайте да го видим това шведско пиене на кафе с какво е толкова специално.

Първото, което ми хрумна, е, че разликата е вероятно в разговорите, които се водят на подобни срещи. Някак не ми се връзваше стройните, модерни и приветливи шведки да обсъждат злобно колежката си, която в техните представи е повишена единствено заради дългите си крака и впечатляващия бюст или пък напълнялата си съученичка, откраднала преди 30 години гаджето им на абитуриентския бал. От уроците по норвежки бях останала с впечатлението, че скандинавците си говорят предимно за лосове – ядат ли мишки или не, кое село притежава много от тях и т.н. Но за мое разочарование в опитите ми да подслушвам не долових нито един път думата лос, но от друга страна се успокоих, че не чух и някой да споменава Стриндберг или Бергман, което означава, че разговорите все пак не са на високо равнище.

Изводите са, че дали ще го наречем фика, или обикновено клюкарене с приятелки няма никакво значение, просто шведите са му придали дизайнерски вид, както само те умеят. Най-важното обаче остава чашата хубаво кафе и приятната компания.