“Зона Б-2”

„Зона Б-2“ не е от най-популярните родни комедии и дори много често зрителите я бъркат с култовата лента „Вилна зона“, поради сходното заглавие. И въпреки че остава в сянката на най-добрите образци в жанра, филмът на режисьора Чавдар Гагов съвсем не е за пренебрегване. Създаден по новелите на Георги Мишев – „Черен влак се композира“ и „Бозайници“, премиерата му е през 1989 г.
„Зона Б-2“ не е от комедиите, които ще ви накарат да се търкаляте от смях, но със сигурност е от онези, нашите си, които не спираме да даваме за пример и ни карат да въздишаме, че „нищо вече не е като едно време“.

Действието се развива в претендираща за елитна вилна зона и още от първите кадри се срещаме с неформалния лидер на общността – другарят Видолов (Борис Луканов). Пенсиониран началник, но все още запазил връзките си на ключови места, той определя и правилата за живот в района. Едно от тях е, че е забранено да се отглеждат животни. Разбира се, неписаните закони не важат за всички – Сотирови имат овце, защото другарят Видолов пие прясно мляко от тях, да не говорим за специалната порода балатонски шарани без люспи на Лунгуров (Георги Русев). Будната гражданска съвест обаче веднага се надига, когато черната овца на това идеално общество – научният работник в развод Рангелов (Стефан Мавродиев), прибира сърничка. Събира се комисия, която веднага му нарежда да махне бозайника. Сред другите колоритни герои се откроява Бонев (Тодор Колев) – ревнив съпруг, който се съмнява в жена си, след като открива скрити двадесетолевки, но истината за тях се оказва далеч по-горчива. Любопитно е, че в ролята на съпругата му е Катерина Евро. Превъплъщението й не е от ранга на другарката певица Рени, но все пак заслужава внимание и доказва, че не е „one play wonder“ актриса.

„Зона Б-2“ е филм, който прави безпощадна дисекция на тогавашното общество и въпреки че са минали 25 години, приликите със сегашната действителност са леко плашещи. Вилният район представлява умален модел на света с представители на всички социални прослойки – малките хора, еснафите, идеалистите. Ако се абстрахираме от някои типични за епохата неща – като гледането на видео срещу заплащане, всичко останало се случва и в наше време. Все още сваляме килограми с лунната диета, вълнуваме се какво ще кажат хората, пишем доноси, борим се с чуждиците и т.н. Може хуморът ни да е локален и никога да не добие популярност извън България, но докато ни жегва и ни кара да си задаваме неудобни въпроси, значи е изпълнил мисията си.

14 юни 2014 г., 8 милиметра, “Формално”