“Тишина”

Реших да си припомня този филм от зората на 90-те заради участието на Чочо Попйорданов, защото все още трудно свиквам с мисълта, че любимият ми български актьор вече не е между нас. За щастие той е един от редките късметлии, които се снимат в множество ленти, дори и в този най-неблагодатен период на родното кино. Мнозина вероятно си спомнят, че на фестивала “Златна роза” през 1994 г. той участва в цели шест продукции. Но да се върнем към днешното ми предложение – “Тишина” е от филмите, направени на границата между двете епохи, като премиерата му е на 21 януари 1991 г. Лентата е дебют за режисьора Димитър Петков и е отличена с голямата награда на единственото издание на “Златна роза”, което се провежда в София.

“Тишина” може да се приеме като авторски филм-изповед за трънливия път на човека на изкуството към свободата и себеотстояването – смислова нишка, продължена и във втория игрален проект на режисьора – “Опашката на дявола”.

Минчо Колев (Христо Гърбов) е млад скулптор, който обитава фургон насред каменна кариера, където намира материал за творбите си. Докато една сутрин пие кафе с любимата си Валя (Жорета Николова), получава телеграма, че вчера се е събрала художествена комисия и неговата първа изложба е одобрена. Двамата отпрашват с мотор до София, където набързо трябва да подредят експозицията, да облекат новите си дрехи, да я открият и евентуално да се напият. Докато тече трескавата подготовка за събитието, се запознаваме и с останалите хора в живота на Минчо. Тук е Павката (Чочо Попйорданов), талантлив поет в инвалидна количка, Борис Кръстев (Андрей Андреев) също има издадена книга, но е безработен и трябва спешно да бъде назначен някъде, защото от милицията го проверяват за лентяйство. От друга страна са Доктора (Цветан Даскалов) и съпругата му от Африка – Хани (Фани Фагир). Те също имат проблем с професионалната реализация поради произхода на Хани и се готвят да заминат за нейната родина – Етиопия.

Междувременно става ясно, че Валя и Павката имат тайна любовна връзка, която е повече от сериозна, но тя така и не може да намери подходящ момент да съобщи на Минчо.
Тържественото откриване на изложбата не минава според очакванията. Творбите на младия артист не се харесват на висшестоящите, а за негативното впечатление допринася и Павката, който вместо кратко слово, разказва неудобен виц.

От този момент нататък животът на Минчо започва да се сгромолясва като търкалящите се камъни в неговата кариера. Рецензиите в пресата са разбиващи, скулптурите са изхвърлени от галерията и приютени в едно мазе, като по-късно са предадени за скрап на “Вторични суровини”. В личен план Минчо също е опустошен, след като Валя най-после му признава, че двамата с Павката ще се женят. За твореца остава единствено да избере дали като Сизиф да продължава да бута камъка до върха на скалата или да потъне в тишина.

Въпреки че започнах да гледам този филм заради участието на Чочо Попйорданов, не мога да не отбележа изключителното превъплъщение на Христо Гърбов в ролята на Минчо Колев. Познат основно като комедиен актьор, тук се представя в съвсем различно амплоа като умело изгражда драматичния и чувствителен образ на неразбрания творец. Струва си да видите това изпълнение от времето, когато все още не сме и подозирали за съществуването на “Комиците” и “Столичани в повече”.

В останалите роли са Ани Вълчанова, Мила Искренова, Наум Шопов, Васил Банов, Жана Стоянович и др. Във филма звучи музика на Марк Нопфлър, Джон Маклафлин и Кшищоф Пендерецки.

10 февруари 2017 г., 8 милиметра, “Формално”